text
stringlengths 0
846k
| lang
stringclasses 21
values |
|---|---|
2. Режим за компенсиране за някои рибни продукти (вот)
- Bericht: Freitas
| bg |
20. Лисабонска стратегия (гласуване)
Преди гласуването на изменение 28 (отнася се до гласуването на изменение 27):
Pervenche Berès: (FR) Г-жо председател, може би греша, но мисля, че Вие проведохте гласуване на изменение 27, едно в действителност техническо изменение, в което просто се изисква да бъде преместен параграф 47. От друга страна, има искане за отделно поименно гласуване на оригиналния текст.
Ето защо смятам, че се съгласихме да преместим параграф 47 и сега следва да проведем поименно гласуване на два етапа за самия параграф 47.
Председател: Нека да изясним нещата: нямаше възражения срещу това параграф 47 да бъде вмъкнат след параграф 49. След това гласувахме изменение 27, което беше прието. Следователно не можехме да гласуваме параграф 47, тъй като вече гласувахме изменение 27. Следователно проблем не съществува.
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола
| bg |
2. Данък върху добавената стойност по отношение на третирането на застрахователните и финансовите услуги (
| bg |
Време за гласуване
Licia Ronzulli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да изразя своето неодобрение от решението на Съвета да отхвърли доклада на г-жа Estrela относно отпуска по майчинство.
Днес говоря от името на милиони европейски майки и бащи, които, също като мен, са много разочаровани от решението на Съвета. Това е признак за липса на ценности, която не одобрявам и която осъждам с всяка частица от моето същество. Чудя се към каква Европа сме се запътили. Отхвърлянето на това предложение е решение, което накърнява не само днешните семействата, но преди всичко семействата на утрешния ден.
Председател: Пристъпваме към гласуване.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
10. Посочване на консумацията на енергия на етикети на телевизори (
| bg |
3. Сомалия (вот)
- Κοινή πρόταση ψηφίσματος Β6-0454/2007
| bg |
Състав на Парламента: вж. протокола
| bg |
Мерки по прилагане (член 88)
| bg |
3. Създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 г. до 2013 г. (изменение на Решение № 573/2007/ЕО ) (
| bg |
Съобщение на председателя: вж. протокола
| bg |
Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколи
| bg |
4. Засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (
| bg |
Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протоколи
| bg |
Откриване на заседанието
| bg |
7. Развитие на гражданския диалог в рамките на Договора от Лисабон (
Christopher Beazley: (EN) Гжо Председател, в момента изглежда по-скоро провеждаме поименно гласуване, което е малко досадно за хора като мен, чиито машини не работят. Затова може ли да записвам гласувал с "да" за всичко и да повикам техник?
| bg |
Закриване на заседанието
(Заседанието бе закрито в 23,35 ч.)
| bg |
Състав на политическите групи: вж. протокола
| bg |
7. относно проект на решение на Съвета за приемане на правилата за прилагане към аналитичните работни досиета на Европол (
| bg |
Нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа (разискване)
Председател: Първата точка от дневния ред е докладът на г-н Garriga Polledo, от името на специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. относно Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа.
Salvador Garriga Polledo: Г-н председател, г-н Левандовски, госпожи и господа, в продължение на 23 години имаме финансови перспективи, 4 отделни периода, които спомогнаха разходите и приходите на ЕС са се развият по добре организиран начин. Именно съществуването на финансовите перспективи позволи изпълнението на програмите на Съюза. Ето защо това разискване и гласуването, което ще се проведе след него, са толкова важни за финансите на Съюза. Парламентът за първи път поема политическата инициатива за бюджета на Европа. Комисията и Съветът трябва да реагират на това предложение и да представят своите алтернативи.
Парламентът изготви проекта за предложение с консенсус и в сътрудничество. Това включваше едногодишен труд, 1 100 изменения и 120 ангажимента, с приноса на 11 комисии на Европейския парламент и на 10 национални парламента. Бих искал да поздравя всички длъжностни лица и сътрудници, които работиха през изминалата година за изготвянето на този доклад.
Съществуваше също така и институционално сътрудничество с колегиума на членовете на Комисията, начело с Жозе Мануел Дурао Барозу, с Януш Левандовски - член на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, които оказаха особено силна подкрепа. Надяваме се предложението, което ще представят на 29 юни, ще бъде в съответствие с препоръките, направени в този доклад.
Не можем да продължаваме да градим повече Европа с по-малък бюджет. Искаме да се сложи край на лошата ни привичка да поемаме велики политически ангажименти, които не е възможно да бъдат финансирани. Натрупахме достатъчно опит по този въпрос с Лисабонската стратегия и не искаме стратегията "Европа 2020" да бъде още един провал, който ще доведе единствено до нарастване на разочарованието и евроскептицизма. Затова за нас стратегията "Европа 2020" е гръбнакът на следващата финансова перспектива.
Твърдо държим на ефективността на разходите на ЕС. Едно евро, управлявано от бюджета на ЕС, е по-ефективно от едно евро, изразходвано отделно от 27 национални бюджета. Изпробвахме идеята за добавената стойност и смятаме, че тя може да бъде прилагана практически във всички програми на ЕС. Призоваваме Комисията да я реализира.
Не може да има европейска политика без достатъчно финансиране на селскостопанската политика и политиката на сближаване. Ето защо искаме Съветът да поддържа равнището на разходите за тези два типа политика след 2013 г. Научните изследвания, развитието, иновациите, инвестициите в енергийна ефективност, възобновяемите източници на енергия, трансевропейските комуникационни и енергийни взаимно свързвани мрежи в Европа, измененията на климата, образованието са само някои от приоритетите, които бюджетът на ЕС трябва да обхване.
Съкращаването на бюджета на ЕС не е жизнеспособна възможност за тези от нас, които вярват, че Европа е конкурентоспособна. Смятаме, че е необходимо увеличение поне с 5 % над общите разходи, заложени в настоящата финансова перспектива. Това увеличение е минимално изискваното, за да посрещнем нуждите на големите традиционни политики, както и за новите ни приоритети. Тези 5 % са упражнение по политически реализъм и ще бъдат основата за бъдещите междуинституционални преговори, редом с разумното предложение, представено в този доклад и ползващо се с одобрението на групите в Парламента, за нова система на собствените ресурси.
Периодът на криза и на спасителни планове може би е възможно най-лошото време за започване на преговори за финансовата перспектива, но всички ние, които смятаме, че бюджетът на ЕС е инструмент, необходим за превръщането на 27-те държави-членки в истински Съюз, приемаме това предизвикателство и трябва да се съсредоточим върху него достатъчно добре, за да го преодолеем.
Добрите и лошите страни на доклада ще бъдат изтъкнати в днешното разискване и той ще предизвика както похвали, така и критики. Знам, че не е възможно Парламентът да даде единодушната си подкрепа по такъв чувствителен въпрос, но искам да благодаря на политическите групи за широтата на техните възгледи в стремежа им към общо съгласие и за техните умения, които бяха много полезни в този период. Благодарение на тях окончателният доклад е безкрайно по-добър, отколкото този, който можех да изготвя без тяхната подкрепа.
Joseph Daul: Г-н председател, госпожи и господа, кризата с еврото и с държавния дълг изисква решения на европейско, а не на национално равнище. Това е посланието, което г-н Барозу изпраща от името на Европейската комисия в продължение на месеци на държавите-членки.
Европейско решение обаче означава европейско финансиране. Моята група се старае да адаптира финансирането към новите реалности в Европа от гледна точка както на неговите цели, така и на условията му. Моят въпрос към Съвета е следният: нима Европа през 20-те години на XXI век е същата като Европа през 60-те години на XX век? Нима състоянието на публичните финанси на нашите държави-членки, перспективите за растежа и положението на Европа в световен план са сравними? Не мисля. Ясно е, че днешна Европа изобщо не може да се сравнява с Европа на бащите-основатели. Тя се промени и ще бъде безотговорно да не отразим тези промени в начините, по които Европа де финансира, с други думи, в цялата идея за Европа.
(Ораторът прекъсва изказването си с надеждата, че ще го продължи по-късно)
Martin Schulz: Г-н председател, първо бих искал да благодаря на г-н Garriga и на другите членове на временната специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г., защото смятам, че те свършиха отлична работа. Рядко съм виждал толкова балансиран и обоснован доклад като представения от комисията по политическите промени.
Във връзка с въпроса за бъдещата финансова перспектива и нейното организиране се очертава ясно точно каква Европа искаме. Това, от което се нуждаем, е бюджет за следващите години, който да отразява амбициите на ЕС, включително тези на държавните и правителствените ръководители, но същевременно да посреща очакванията на нашите граждани. Това, което може да изглежда съвсем безобидно разискване за числа, измервани до десетичния знак, ще определя всъщност пътя на Европейския съюз през следващите десет години.
Редовно се изправяме пред нови предложения за това, какво Европейският съюз следва да прави, какво трябва да свърши и какви задачи трябва да му бъдат възложени. Същевременно също така констатираме, че необходимите за тази цел финансови ресурси не са налични. При положение обаче че възлагаме повече отговорности на ЕС, очаквайки той да финансира амбициозни проекти, а в същото време орязваме финансирането, то ще носим вината, че действаме против солидарността в Европейския съюз, защото ще насърчаваме вътрешните разделения в битката за финансови средства например в политиката на сближаване. Такава атака срещу солидарността, каквато вече се забелязва в опасен вид в някои държави-членки на Европейския съюз, не бива да бъде допускана между държавите в ЕС.
Имаме идея за Европа, така както я вижда Дейвид Камерън или нидерландското правителство - или поне както я вижда партията, подкрепяща правителството в нидерландската камара на депутатите - Европа на все по-голямото съкращаване на бюджета, Европа на растящото оттегляне от интеграционното развитие и Европа на ренационализацията. Това е концепция, която някои хора ще подкрепят. Може обаче също да се каже, че Европа е нашият отговор, като континент в XXI век, на свързаните с политиката икономически, екологични, финансови и миграционни предизвикателства в един глобализиран свят. Тук имаме две възможности: можем да се разцепим на съставните си части, като се подредим по големина, от Германия, с население от 82 милиона души, до Малта с нейното население от 360 000 души. Ако всеки гледа само себе си, тогава за Европа вече няма място. В крайна сметка дори страна с 82-милионно население, като държавата, която представлявам, не би могла да оцелее в междуконтиненталната надпревара в дългосрочен план. Това, от което се нуждаем, е силата на 500-те милиона души и на 27-те държави в Общността. Именно това ще ни направи силни.
И именно това е смисълът на един бюджет за следващите седем години от финансовата перспектива до 2020 г. Това е добър проектоплан. Много бих се радвал да видя духа на полското председателство, както се вижда в проекта, публикуван от председателството и очертаващ облика на Европа през следващите години в дух на сътрудничество, който предлага. Държавите в Съвета преговарят относно финансовото и икономическото бъдеще на Европа успоредно с представителите на нейните граждани в Европейския парламент. Не можем да кажем: "Искаме план Маршал за Средиземноморието, който да подкрепя развитието на демокрациите в Северна Африка", а същевременно да казваме: "Следва да намалим бюджета на ЕС." Не можем да кажем: "Искаме да финансираме бюджета на ЕС с 0,8 % от брутния вътрешен продукт", а после да искаме компенсации, когато нашите земеделски стопани пострадат от кризата с ентерохеморагичната ешерихия коли, както направи нидерландското правителство. Разбира се, че искаме да помогнем на земеделските стопани. Длъжни сме да им помогнем. Разбира се, че искаме да помогнем на Северна Африка. Длъжни сме да ѝ помогнем. Но за това все пак ни трябва и добър, балансиран, разумно разработен дългосрочен бюджет, както е заложено в този доклад.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, предвид изключително негативните реакции на моя уважаван колега към позицията на нидерландското правителство, бих искал да го попитам дали все пак изобщо признава демократичното право на държавите-членки на ЕС, да изразяват собствени мнения от името на своите граждани.
Martin Schulz: (DE) Г-н Hartong, разбира се, че признавам това право. Само се надявам вие също да признавате, че позицията на нидерландското правителство не може да бъде спусната безапелационно, а следва да бъде разисквана в една многонационална демокрация.
Дълбоко уважавам г-н Rutte, който ратува за увеличение от 2,7 % на бюджета на ЕС. Отбелязах си това и се радвам, че сте слушали внимателно, защото позициите на всички правителства се разискват открито в Парламента. В този смисъл не можах да разбера смисъла на Вашия въпрос, но от това, което смятам, че мога да схвана от него, виждам, че Вие също подкрепяте демокрацията. Предполагам, че и това е някакъв напредък.
Guy Verhofstadt: Г-н председател, пред мен е писмото от представителя на правителството на Нейно Величество относно доклада на комисията SURE. В писмото се казва, че правителството на Нейно Величество е разочаровано е проектодоклад а на комисията SURE. Колеги, мисля, че това означава, че проектът на доклада SURE е много добър!
Длъжен съм да кажа, че освен няколкото думи, с които се казва, че правителството на Нейно Величество е разочаровано от доклада, писмото в останалата си част е истинска провокация: провокация спрямо Европа и спрямо Европейския съюз, защото основната му мисъл е, че не е възможно увеличение на многогодишната финансова рамка (МФР) и че сме длъжни да се придържаме към старата МФР със същите цифри, същите ресурси, естествено, със същите отстъпки и със сигурност със същите отстъпки за Обединеното кралство. Ние не бива да променяме абсолютно нищо.
Правителството на Нейно Величество е все пак правителство, което иска да взема решения, което иска да реформира не само Обединеното кралство, но и Европейския съюз. Така че не виждам защо трябва да се придържаме към старата МФР и просто да продължаваме политиките от миналото. Мисля, че сега е назрял моментът да кажем на обществеността, че не чрез орязване на бюджета на ЕС с 1 % [от БВП на ЕС] ще решим фискалната консолидация на различните държави-членки на Европейския съюз. Този 1 % съставлява само една четиридесета част от общите разходи на Европейския съюз.
Има други начини за правене на икономии. На правителството на Нейно Величество можем да дадем друго предложение: ако то иска да прави икономии в британския публичен сектор, може да направи това чрез нарастване на ролята на Европейския съюз.
Нека да ви дам три примера. Първо, външната политика. В САЩ има 28 000 дипломати. В Европа има 93 000: четири пъти повече дипломати в Европа, защото не работим заедно съгласно единна външна политика. Тук може да се направят икономии. Ако британското правителство беше инвестирало повече в Европейския съюз, то можеше да направи икономии в своята външна политика, в министерството на Уилям Хейг. Друг пример е паричната политика. Около 44 000 души отговарят за паричната политика в Европейския съюз. В Federal Reserve Board на САЩ работят 18 000 души. Това прави три пъти по-малко чиновници.
Ако британското правителство иска да прави икономии, то може да приеме еврото, може да даде повече правомощия и отговорности на Европейския съюз и може да спести разходите за всички хора, които работят по паричната политика във Великобритания. Ако правителството иска да прави икономии във Великобритания, то може да стори това и в научноизследователския сектор просто като приеме веднага европейския патент. Така ще бъдат направени огромни икономии в бюджета за научни изследвания. Това е отговорът, който сме длъжни да дадем на правителството на Нейно Величество.
(Ръкопляскания)
Joseph Daul: Г-н председател, моята група би искала европейското финансиране да отразява новите реалности, тенденции и цели на Европа. Нима състоянието на публичните финанси на нашите държави-членки, перспективите за нашия растеж и мястото на Европа в света съответстват на представата на бащите-основатели на Европа? Категорично не: те са се развили и са се променили.
Би било безотговорно, ако не успеем да нагодим начина на финансиране на Европа, така че да отрази тези промени. Многогодишната финансова рамка е въпрос от голямо политическо значение, обсъждан повече от една година от специалната комисия, която работеше заедно с комисията по бюджети. Бих искал да поздравя комисията за нейната работа. Надявам се, че европейският дух, който владееше в комисията, ще се отрази и в прилагането на рамката и ще изведе Европа напред за благото на нашите граждани.
Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) призовава всички държави-членки да участват пълноценно в това разискване. Като казвам "пълноценно", имам предвид не просто да обявят, че най-важната цел е да се замразят европейските разходи до 2020 г., нито да изпускат предвид въпроса за европейските собствени ресурси. Ние искаме собствени ресурси, за да намалим натиска върху националните бюджети. Именно затова предлагаме на държавните и правителствените ръководители концепцията за собствени ресурси: за да облекчим ограничените национални бюджети.
Нека да ви напомня, че европейският бюджет винаги е бил добре балансиран, за разлика от националните бюджети, които, в по-голямата си част, са със сериозен дефицит. Нека също така да ви напомня, че повече от 90 % от този бюджет се изразходват за проекти в полза на държавите-членки. И накрая, нека да напомня на държавите-членки, че всички пари, които не бъдат изразходвани, ще им бъдат върнати в края на годината. Върху нас обаче се хвърля обвинението, че сме лоши мениджъри: мисля, че трябва да полагаме по-големи комуникационни усилия. Така че моля ви, нека да престанем да смятаме, че европейският бюджет упражнява натиск върху вътрешните финанси.
Нека да бъдем честни: едно евро, изразходвано на европейско равнище, има далеч по-голяма възвръщаемост от едно евро, изразходвано от националните правителства. Между 20 и 30 цента от всяко евро от националните разходи моментално се отклоняват за изплащане на лихва по националния дълг. На европейците трябва да се каже истината.
Истината е, че без европейско финансиране за образование и учене през целия живот изтичането на мозъци към Китай и към Съединените щати ще набира сила. Истината е, че без европейско финансиране за научни изследвания и иновации нашите страни ще бъдат по-малко конкурентоспособни в световен мащаб, а растежът и заетостта ще намаляват. Истината е, че без европейско финансиране за сближаване пропастта между богатите и бедните региони ще се задълбочава. Истината е, че без европейско финансиране политиката за продоволствена сигурност, енергийната политика и политиката в областта на изменението на климата няма да бъдат в състояние да изпълняват нашите очаквания и цели. Госпожи и господа, истината е, че без европейско финансиране за външна и отбранителна политика Европейският съюз ще остане встрани вместо в центъра на световната сцена.
Разбира се, парите не са единственото съображение: начинът, по който Европейският съюз избира да инвестира и да изпълнява политическите си приоритети до 2020 г. и след това, ще определи способността на Европа да оказва влияние върху света. Затова Европейският парламент - или поне групите, които вече се изказаха, са съгласни с мен - призовава Съвета да обмисли сериозно своята позиция по финансовата рамка.
Ако Съветът е твърдо решен да има увеличаване на растежа и заетостта, той трябва да използва европейския бюджет и собствените ресурси на Общността като мощен лост. Ако Съветът, както Парламентът и Комисията, наистина иска да даде на Европа реален шанс в контекста на глобализацията, той трябва да разбере, че мъдрото разходване на средствата е много по-полезно от ограниченото разходване и че съвместното финансиране на съвместни проекти е по-интелигентен подход от пръскането на скъпернически ресурси за краткотрайни проекти.
Госпожи и господа, днес членовете на групата PPE призовават за един амбициозен възглед за Европа. Нашите уважаеми граждани споделят амбициите и надеждите ни. И тъй като младите хора изразяват своите тревоги по улиците на Атина и Мадрид, тъй като 500 милиона европейци се чудят какво бъдеще ги чака, време е да зададем правилните въпроси и да стигнем до отговорите на въпросите, с които се сблъскваме.
Richard Ashworth: Г-н председател, ще използвам случая от името на правителството на Нейно Величество да отговоря на г-н Verhofstadt, който както винаги пропуска важното и както винаги гледа в грешната посока.
Ако беше чел доклада, щеше да види, че правителството на Нейно Величество казва, че Европа преживява криза. Щеше да забележи, че икономиките са в стагнация, работните места се закриват, а промишлените отрасли се мъчат да бъдат конкурентоспособни в един бързо променящ се свят. Това, от което Европа се нуждае, е подходящ бюджет, който осигурява добавена стойност и който намира общ език с хората, а г-н Verhofstadt и неговите колеги предлагат старите неща, но в по-голямо количество.
Има една поговорка: "Ако не смениш посоката, ще стигнеш там, откъдето си тръгнал." Бюджетът се нуждае от смяна на посоката. Правителството на Нейно Величество и ние сме съгласни, че разходите трябва да се увеличат в тези области, които добавят стойност. Съгласни сме: инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, в трансевропейски мрежи в сфери като транспорт, енергетика и телекомуникации следва да бъдат увеличени. Съгласни сме: образованието, малките предприятия и разработването на единния пазар е мъдра, солидна инвестиция, която следва да бъде насърчавана. Тя ще подпомогне създаването на работни места и растеж. Но ние не сме съгласни, че е приемливо Парламентът да смята това за основание да иска по-голям бюджет.
На г-н Verhofstadt ще кажа следното: правителствата из цяла Европа налагат бюджети на строги икономии и Парламентът би постъпил изключително неразумно, ако не вземе предвид това послание, ако избере да пренебрегне писмото от петимата правителствени ръководители, защото тяхното послание е: отговорът не е "повече Европа", а "по-интелигентна Европа".
Нуждаем се от по-добре фокусиран бюджет. В специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните ресурси за устойчив Европейски съюз след 2013 г. ние правилно говорихме за приоритети, но така и не ги определихме. Нямаше признаци, че е налице готовност да се направи ясен избор, а такъв избор направиха по същото време правителствата в цяла Европа.
Така че приемаме да има увеличени разходи за новите приоритети, но също така смятаме, че беше време да обсъдим отново традиционните приоритети и това беше още една пропусната възможност за европейския бюджет.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Andrew Duff: (EN) Г-н председател, бих искал да попитам уважаемия колега дали той не приема, че прехвърлянето на някои основни разходни пера от един национален бюджет към европейския бюджет ще доведе до разходна ефективност и до икономии от мащаба и ще спести пари на държавната хазна. Това е главното послание на подхода на Парламента за реформиране на финансовата перспектива. То е логично и изисква логичен и разумен отговор от Лондон.
Richard Ashworth: (EN) Г-н председател, разбирам гледната точка на г-н Duff, но, както винаги, на теория всичко е наред, но на практика не е.
Покажете ми данни, че такова прехвърляне води до по-голяма ефективност при разходване от Европейския съюз. Покажете ми данни, че това действително спестява парите на гражданите, а не им струва повече.
Пак казвам, този бюджет е свидетелство за призива на г-н Duff и на неговите колеги за "повече Европа", но не за "по-интелигентна Европа". Обединеното кралство иска по-добро изразходване на средствата, а не повече разходи.
Bas Eickhout: Г-н председател, интересно е, че винаги когато се заговори за далновиден бюджет, се обсъжда само и единствено въпросът "колко точно?". Обсъждането всъщност следва да бъде по три въпроса, три приоритета, които за нас, Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, са от жизненоважно значение.
Първо, ние се нуждаем от визия за Европа и трябва да решим каква добавена стойност носи европейският бюджет за тази визия за Европа. Второ, да, г-н Ashworth, бюджетът трябва да бъде обновен и "по-зелен", трябва да бъде далновиден бюджет. Далновидният бюджет обаче означава също така и смяна на приоритетите и още повече европейски пари. Третият приоритет засяга собствените ресурси на ЕС. Нека да направим системата по-справедлива и по-прозрачна и чак тогава да говорим за собствени ресурси.
Ще се спра на тези три приоритета, като започна с добавената стойност. Тук също разискването върви в такъв дух, сякаш парите, насочени към Брюксел, изчезват като в черна дупка. Каква безсмислица, пълна, съвършена безсмислица! Ако само се огледате какво може да се прави на европейско равнище, ще видите, че има много основания да се харчат пари на европейско равнище и категорично не на национално равнище. Вземете за пример нашите дипломатически служби, нашите посолства в чужбина. Искаме ли да имаме 27 посолства във всички страни на Африка или искаме да имаме само едно посолство - на ЕС? Това означава в ЕС да отиват повече пари за това посолство на ЕС, но означава също така, че 27-те държави-членки ще похарчат 27 пъти по-малко пари. Именно това е ефективно разходване на средства.
Да видим инфраструктурата. Ако ние като държави градим инфраструктура, как гарантираме, че тя работи и презгранично в областта на енергийните мрежи? Тук също ни трябват европейски пари. Или да вземем научните изследвания и иновациите. Нека да гарантираме тяхното обединяване, така че да си помагаме взаимно, така че да имаме икономии от мащаба. Сега това е сполучлива инвестиция. Това е възгледът за добавената стойност на Европа и ето защо ни е необходим европейски бюджет.
Второ, бюджетът трябва да бъде далновиден. Сегашният бюджет е като кон с капаци. Имаме целите на стратегията "Европа 2020" за интелигентна икономика, за устойчива икономика. Затова трябва да инвестираме в нея. Предизвикателството за ЕС е да се справи с недостига: с недостига на природни ресурси, но и с недостига на работни места. ЕС трябва да инвестира в тези сфери, за да се справим с проблемите. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъде обновен и да стане "по-зелен", така че селското стопанство да стане пример за истинско и ефективно използване на природните ресурси. Структурните фондове също трябва да отговарят на новите предизвикателства, например в енергетиката. Нека да гарантираме, че структурните фондове допринасят за целите, които сме си поставили до 2020 г. Трябва да говорим за иновациите.
Какви са новите предизвикателства? Устойчива енергетика - това означава инфраструктура и за нея ни трябват пари; външна политика - Арабската пролет: какъв беше отговорът на Европа? За това също ни трябват европейски пари. Намаляването на бедността във и извън ЕС, изменението на климата, иновациите ни дават добри основания да действаме на европейско равнище.
Третият приоритет засяга собствените ресурси на ЕС. Сегашната система се провали. Отстъпките, които британците имат, а нидерландците и датчаните искат, провалят системата. Трябва да я направим по-справедлива, по-прозрачна, или да осигурим собствени ресурси на ЕС. Да решим въпроса с данъка върху финансовите сделки. Тогава ще имаме справедлива система, в която парите отиват в ЕС и можем да постигаме собствените си цели. Това е интелигентна политика. Нещата трябва да се променят, но те безусловно трябва да се променят на европейско равнище, нали?
И накрая, бих искал да задам следния въпрос на онези държави-членки, които казват, че в ЕС трябва да влизат все по-малко пари, но които същевременно задават все нови и нови приоритети на ЕС: ако искате по-малко пари за ЕС, кои са приоритетите, върху които ние като ЕС трябва да работим? Защото, ако искате ЕС да получава по-малко пари, вие трябва и да направите избор. Досега чухме, че трябва да има все повече и повече приоритети с по-малко пари. Така просто не може. Именно това е въпросът, върху който правителствата на Обединеното кралство и на Нидерландия трябва да помислят сега.
Lothar Bisky: Г-н председател, г-н Garriga Polledo, за Вас е ясно, че левицата има изключително високи очаквания във връзка със социалното равенство в ЕС и затова сме малко разочаровани, че Вашият доклад не определя социалните аспекти като приоритет за следващите години.
Сигурен съм, че запазването и развитието на европейския модел на социална държава и на принципа на европейската солидарност ще имат огромно значение във времена на кризи и на забавяне на икономиката. И двете са значителни европейски културни постижения и смятам, че отказът от тях ще бъде знак за края на процеса на европейска социална интеграция.
Вие, разбира се, изброихте много важни предизвикателства, някои от които надхвърлят срока на действие на стратегията "Европа 2020". И все пак не смятам, че предложеното ориентировъчно увеличение от 5 % ще бъде достатъчно за справянето с тези предизвикателства. Като Парламент следва да заявим ясно, че възнамеряваме да предоставим специална подкрепа за социална Европа. Други компоненти, като ERD, FRONTEX и ITER, може да почакат за известно време. Смятам, че е погрешно да приканваме Съвета да издига отрицателни приоритети, говоря за съкращаването.
Същевременно трябва да приемем, че този доклад ще предизвика сериозно парламентарно разискване за преработване на системата на собствените ресурси. По-специално, въвеждането на данъка върху финансовите сделки е въпрос, който най-накрая трябва да решим. Това е не само полезен финансов инструмент, той предоставя и по-голяма прозрачност по отношение на начина на финансиране на ЕС.
Естествено, това включва важна част от регулирането на финансовите пазари. Също така смятам, че е необходимо да премахнем британската отстъпка и да гарантираме, че неизползваните ресурси ще се връщат в бюджета на ЕС.
Marta Andreasen: Г-н председател, Парламентът още веднъж ще бъде обвинен, че няма представа за действителността, ако гласува за бюджетно увеличение за периода 2014-2020 г. Причината, изтъквана за това увеличение, е финансиране на стратегията "Европа 2020", тази, за която се твърди, че може да ни избави от кризата.
Нека да си припомним какво се случи с Лисабонската стратегия, това беше мащабен провал. Парите на данъкоплатците бяха прахосани и ние не бива да повтаряме тази грешка. Сметната палата докладва значителен процент нередности, засягащи различни области на политиката и възлизащи средно на 2,8 % от бюджета в течение на годините а ние продължаваме да насочваме средства към тези региони. Разходите за някои проекти се увеличиха тройно спрямо първоначалните оценки; други бяха забавени дотам, че станаха безпредметни заради по-добри технологии. Такъв беше случаят с "Галилео", който започна с бюджет от 7,7 млрд. евро и стигна до 22,6 млрд. евро.
Повече от 40 % от бюджета продължават да се инвестират в общата селскостопанска политика, макар че само 4,7 % от работната сила в Европа е ангажирана в нея. Общата политика по рибарство - смятана за провал от члена на Комисията Даманаки - препоръчва на данъкоплатците всяка година да изпращат 1 млрд. евро в Брюксел. Европейската служба за външна дейност струва допълнително 500 милиона на година, а още не е оправдала съществуването си.
Всички тези примери със сигурност обуславят не увеличение, а намаляване на бюджета. Бих искала да мисля, че правителството на Обединеното кралство ще отстоява позицията си, ще каже "стига толкова", и ще призове за съкращаване. Изглежда обаче, че членовете на Парламента от неговата коалиция са за замразяване. Данъкоплатците в Обединеното кралство няма да им благодарят.
Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, в навечерието на Първата световна война британският министър сър Едуард Грей е казал следното: "Гаснат светлините из цяла Европа. Те няма повече да пламнат в наше време." Пред нас е докладът на г-н Polledo относно приоритетите в политиката на Европейския парламент в периода след 2013 г. Той засяга както законодателството, така и бюджета. Затова докладът е самата визия на ЕС за самото бъдеще на европейските граждани.
Каква ужасна интелектуална, културна и политическа нищета издава този доклад! Какъв стремеж към диктат от страна на европейския политически елит. Парламентът твърди, че ЕС осигурява повече добавена стойност на международно равнище от сумата на отделните държави-членки. Затова искате минимум 5 % увеличение на бюджета на ЕС. Каква нелепост! Какъв отказ от националния суверенитет и какво оскърбление за гражданите и правителствата на нашите страни.
Нека да изясня: мислещите в правилна посока държави-членки, като например Нидерландия, никога не биха приели този доклад. Членовете на Парламента с трезви, свободолюбиви възгледи следва да хвърлят доклада право в кошчето за боклук. Защо? Защото иначе светлините в Европа ще угаснат и ние ще проправим пътя към едно мрачно бъдеще за нашите деца. Моята група иска светлините в Европа да останат запалени и затова ще гласуваме от все сърце против този доклад.
Председател: Колеги, както виждате, свидетели сме на фундаментално обсъждане за бъдещето на Европа и очакваме гледната точка на Комисията.
Има въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. Г-н Hartong, готов ли сте да отговорите?
Gerben-Jan Gerbrandy: (NL) Г-н председател, бих искал да задам следния въпрос на колегата г-н Hartong. Понастоящем няколко държави-членки на ЕС, членуват в Г-8, организацията на осемте най-големи икономики в света. През следващите 10 до 15 години обаче нито една европейска страна няма вече да бъде представена там. Как тогава Вие можете да твърдите, че отделни европейски страни продължават да играят значителна роля на световната сцена? Нима не мислите, че единственият начин Европа да продължава наистина да бъде фактор в света е в общото действие?
Lucas Hartong: (NL) Г-н председател, благодаря на уважаемия колега за въпроса, който ми зададе. Европа е прекрасна и силна заради своите държави-членки и затова със съвместна работа при непрестанно консултиране държавите-членки могат да издигат своя глас на световната политическа сцена. Това ще продължава да бъде така. Именно защото националните правителства работят добре заедно, гласовете им ще се слеят в чудесен хор.
Януш Левандовски: Г-н председател, приветствам от името на Комисията доклада, представен от комисията SURE. Той представлява реален принос към подготовката за следващата финансова перспектива, но той е и наистина европейски. Той задава истинска европейска перспектива за бъдещето на европейския проект. Той е жизнено необходим сега, когато се сблъскваме с редица общи предизвикателства, изискващи общи отговори в епохата, завладяна по думите на г-н Schulz от духа на Entsolidarisierung ("разпад на солидарността").
Моят коментар е свързан не само със самия доклад, но също така и със заседанията на комисията SURE - в които участвах, затова мога да говоря за това - под умелото ръководство на Jutta Haug и с ролята на Salvador Garriga Polledo. Широкият консенсус и гласуването с мнозинство там ще бъдат, надявам се, потвърдени и днес в пленарна зала. Да, ние споделяме възгледите за бъдещето, съдържащи се в този доклад. Да, ние също казваме, че европейският бюджет се прави не за да дублира националните бюджети, а за да се постигат общи цели, които надхвърлят възможностите на националните държави, където европейските фондове могат да реализират икономии от мащаба или да създадат полезни взаимодействия.
Накратко, европейският бюджет следва да бъде използван в случаите, в които има значение, поради естеството си на инвестиция и липса на дефицит. Ние също така споделяме идеята за т.нар. "традиционни" политики - и по-точно за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Традиционни не означава остарели, става въпрос за механизма за постигане на целите на стратегията "Европа 2020". Когато правилно се отразят в бюджета, тези политики може да създадат възможност за много по-добро, осезаемо по-добро финансиране на недостатъчно финансирани сфери - т.е. иновациите, управлението на миграционните потоци, външните задачи на Европейския съюз, които сега изпъкват на преден план в Средиземноморието, енергийната ефективност и преди всичко начина на свързване на Европа чрез трансевропейските мрежи и другите трансгранични мрежови връзки в енергийни системи.
Европейския бюджет следва да поеме нови функции като инструментариум за дисциплиниране на публичните финанси на държавите-членки, но не може да бъде обвиняван за лошо управление на публичните финанси на национално равнище. Той следва да служи като обезпечение за механизма за подкрепа на платежния баланс сега, а в бъдеще и за по-голямо използване на иновативните финансови инструменти, които укрепват европейските бюджети.
В доклада се иска реформиране на финансирането и трябва да отговорим, като посочим нови ресурси. Както правилно отбеляза г-н Daul, това означава да улесним живота на министъра на финансите - като посочим нови собствени ресурси за бюджета и намалим прекия принос. Затова пакетът, който трябва да бъде представен в края на юни, обхваща числовите стойности, Регламента за определяне на многогодишната финансова рамка, ново предложение за междуинституционално споразумение, но също така и за собствените средства. Предложенията за отделните сектори ще бъдат направени по-късно, от септември до края на годината.
И накрая нека да потвърдя още веднъж убедеността си, че докладът на комисията SURE е добър принос към обсъждането за бъдещето на Европейския съюз и силна, важна отправна точка за Комисията. Сътрудничеството между Комисията и Парламента има значение не само за доброто начало на оформяне на предложението, но и за успешното приключване на преговорите, които са изключително трудни в сегашната обстановка.
Председател: (EN) Благодаря, г-н член на Комисията. Обсъждането между Комисията и Парламента беше много важно. Двете институции трябва да се подкрепят взаимно, да имат еднакъв подход към многогодишната финансова рамка. Ще видим проекта на Европейската комисия в края на този месец, когато той също ще бъде представен в Парламента.
(В отговор на реплика от залата:)
Съжалявам, но не може да се задават въпроси чрез вдигане на синя карта на наши гости, те може да се задават само на членове на Европейския парламент.
Thijs Berman: Г-н председател, за комисията по развитие това не е просто ясен доклад, а жизненоважен доклад, защото потвърждава, че Европейският съюз ще поеме своята отговорност за най-бедните страни през следващите седем години и ще задели бюджетни кредити за тази цел в бюджета. В доклада се потвърждава, че държавите-членки следва да спазват своите собствени ангажименти. Държавите-членки обаче още са далеч от това да поемат задължение да предвидят 0,7 % от своя брутен национален доход за сътрудничество за развитие. Ако Европейският съюз работи заедно за сътрудничеството за развитие, това ще доведе до икономии, ще елиминира припокриването и ще гарантира по-добро и по-ефективно разходване на средствата.
Докладът предвижда дейностите относно изменeнието на климата да не могат да бъдат финансирани от бюджета за развитие. Той призовава да бъде даден по-голям приоритет на укрепването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Призовава за нови методи на финансиране редом със субсидиите сами по себе си, например съчетания от кредити и субсидии. Докладът подчертава, че хуманитарната дейност трябва да продължава да има свой собствен независим финансов инструмент, защото спешната помощ трябва да бъде неутрална и да не зависи от политическия избор на Европейската служба за външна дейност. С избора на тези приоритети Европейският съюз остава най-важният партньор на развиващите се страни в света и това е от жизненоважно значение.
Gerben-Jan Gerbrandy: Г-н председател, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните може също да изрази своето задоволство от доклада във вида, в който ни беше представен. В доклада се държи сметка за недостига на суровини, заплахата за биоразнообразието, действията, насочени към устойчива енергетика и особено - и смятам, че това е най-важно - за значението на устойчивостта за нашата икономика.
И все пак тук има едно "но": живеем във време, когато всички държави-членки цепят стотинката на две. Тук обаче правим нещо наистина странно. Харчим милиарди евро за субсидии, като субсидии, нанасящи вреди на околната среда, на неща, за които после се налага да похарчим още повече милиарди, за да ги оправим. Затова от името на моята група внесох отново изменението, прието от комисията по околна среда, а именно в периода до 2020 г. да се премахнат субсидиите, които имат вредно въздействие върху околната среда. Особено в тези времена на недостиг не можем да си позволяваме да имаме такъв тип субсидии.
Constanze Angela Krehl: Г-н председател, политиката на сближаване има един от най-големите отделни бюджети в Европейския съюз. Ние трябва да развиваме нова политика, съобразена с новите предизвикателства. Искаме инвестиции в модерна инфраструктура, в научноизследователска и развойна дейност, иновации и в развитието на нови технологии. Искаме устойчиво, интегрирано развитие на градовете, искаме и добре образована работна сила.
Регионите се нуждаят от специални субсидии, които да им помагат да станат конкурентоспособни и да се развиват икономически. В същото време обаче трябва да се каже, че всички региони трябва да имат достъп до политиката на сближаване, както държавите-членки от Източна Европа, така и силните национални икономики като Германия. Източна Германия изисква подкрепа. Някои региони в Западна Германия също изискват европейска подкрепа, както и части от Обединеното кралство.
Това изисква бюджет, който не бива да бъде по-малък от настоящия и не може да бъде разделен по сектори. Ние трябва да положим всички усилия да увеличим ефективността и прозрачността и трябва да свържем това с премахване на ненужната бюрокрация. Сближаването е свързано със солидарността. Но сближаването е важно и от икономическа гледна точка и затова е необходимо.
Липсата на сближаване е лоша новина дори за силни национални икономики. Ето защо ние следва да предоставим подходяща финансова основа за политиката на сближаване. Бих искала да благодаря на докладчика, че включи становището на комисията по регионално развитие в своя доклад, и искам подкрепа за изменението, за да подобрим още веднъж междинните категории.
Постигнахме компромис в комисията по регионално развитие и аз бих препоръчала на Парламента да включи компромисното решение, формулирано от специалистите по политиката в доклада на г-н Garriga. Моля за вашата широка подкрепа.
Giovanni La Via: Г-н председател, първо, искам да отдам дължимото на г-н Garriga Polledo, включително и от името на мнозинството от комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), за отличната му работа през последните месеци.
Разискването относно бъдещите финансови перспективи беше много разгорещено; докладът, изготвен от г-н Garriga Polledo предлага едно добро обобщение, отразяващо позициите на различните национални делегации и отделните политически групи.
В качеството си на докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони, изразявам пълната си подкрепа за решението бюджетът за земеделие най-малкото да не бъде променян и подобно на много мои колеги от комисията AGRI категорично съм против изменението, внесено от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE), което допуска бъдещи съкращения на средствата за селско стопанство с цел финансиране на други дейности.
Чувствам се задължен да напомня на колегите си, че Общата селскостопанска политика е залегнала в договорите и е една от малкото реални европейски политики; тя може да играе важна роля в един стратегически сектор, който осигурява обществени блага и създава истинска европейска добавена стойност.
Cătălin Sorin Ivan: Г-н председател, когато говорим за бюджета на Европейския съюз и за европейските фондове, особено за бъдещата многогодишна финансова рамка, автоматично говорим за европейска добавена стойност. Не мисля, че има област или дял в бюджета на Европейския съюз, където европейската добавена стойност е по-голяма, при това с толкова малко средства. За да гарантираме, че всичко, за което мислим в тази зала и че всички европейски проекти са свързани с населението на Европа и с всеки европейски гражданин, че всички тези проекти имат бъдеще, днешните млади хора трябва да повярват в проекта за Европейския съюз, трябва все повече да се чувстват европейци, а ние трябва значително да увеличим инвестициите в култура, образование и в младежки проекти и програми.
Ето защо казвам, че за да има Европейският съюз бъдеще, се нуждаем от повече средства за образование, култура и за младите хора. Да не говорим за спорта, който е сред приоритетите на стратегията "Европа 2020".
Eva-Britt Svensson: Г-н председател, като докладчик на комисията по правата на жените и равенството между половете искам да отбележа, че когато се вземат изключително важни решения по отношение на икономиката и финансовите и паричните въпроси, данъчните въпроси и търговската политика, решения, които влияят върху бюджета и възможностите ни, влиянието, което жените имат върху тези решения, в момента е много малко. С цел да направим един бъдещ съвременен бюджет комисията по правата на жените и равенството между половете подчерта няколко важни неща при бъдещата работа по бюджета.
Уменията и опитът на жените трябва да бъдат използвани. Ще отбележим необходимостта от интегриране на равенството - равенството да бъде взето предвид в бюджета. Слушам как колегите ми говорят за бъдещия бюджет, за увеличаването на средствата и т. н. Въпросът не е само в увеличаването на средствата, а в политическата смелост да се определят наново приоритетите в бюджета и да се използват уменията, които жените имат. Ако направим това, няма непрекъснато да искаме все повече и повече бюджетни средства, а ще бъдем в състояние да използваме бюджета за създаването на съвременни политики за бъдещето.
Reimer Böge: Г-н председател, госпожи и господа, настоящият доклад е правилно, разумно предложение от страна на Парламента към Комисията и Съвета за по-нататъшното развитие на бюджетната основа на Европейския съюз в трудни времена.
Искам да благодаря на докладчика, г-н Garriga Polledo, и на председателя на комисията, г-жа Haug, за работата им. И двамата свършихте отлична работа. Въпреки политическите различия между отделните групи, работата ни се характеризираше със стремеж да намерим общи европейски решения. Други институции можеха да имат малко повече от този дух. Искаме да имаме истински собствени ресурси, така както е казано в Договора.
Независимо от други приходи, бюджетът трябва да се финансира единствено от собствени ресурси. С други думи, когато настояваме за това, ние се придържаме към Договора. Между другото, нека да сложим край на всички тези извънредни целеви отстъпки. Това разискване следва да се провежда съвместно с колегите ни от националните парламенти без ущърб на правата и с по-малко бяс, какъвто се наблюдава в някои столици и коментари.
В същото време искаме да знаем, че единството на бюджета е защитено и че бюджетната политика няма да бъде отнета от общностния бюджет. Когато обсъждаме разходите, трябва да имаме предвид задълженията, произтичащи от Договора от Лисабон. Трябва да осигурим достатъчно финансиране на стратегията "Европа 2020", с която всички сме обвързани. Растежът стои в основата на икономическата и социалната дейност.
Трябва да обсъдим европейската добавена стойност и необходимото съгласуване между националните бюджети и бюджета на ЕС с по-големи подробности, отколкото преди, защото, независимо от потенциалните икономии в бюджета на ЕС, много от необходимите допълнителни средства могат да бъдат обсъдени в контекста на едно истинско разискване за съгласуваността и възможните икономии между бюджета на ЕС и националните бюджети. Следва ясно да кажем на Съвета, че ако не поеме по пътя, който днес посочихме, той трябва да заяви кои политически приоритети ще бъдат снети от дневния ред и повече няма да бъдат финансирани. Това е необходимо, ако искаме да бъдем честни към гражданите. Надявам се, че Комисията ще отговори положително на законодателните предложения на Парламента; очаквам следващите председателства да намерят начин да общуват открито и прозрачно с Парламента, така че да можем да завършим процедурата на одобрение в приемливи срокове.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Derk Jan Eppink: (EN) Г-н председател, доколкото знам, г-н Böge е член на Християндемократическия съюз (CDU) в Германия. Чудя се дали призивът му за собствени ресурси на ЕС отразява личната му позиция или позицията на неговата партия в Германия?
Reimer Böge: (DE) Г-н председател, с удоволствие ще отговоря на въпроса. Факт е, че аз съм не само член на Християндемократическия съюз, но също така в продължение на 13 години бях и заместник-председател на CDU в Шлезвиг-Холщайн. Още преди комисията да изрази мнението си, членовете на Европейския парламент от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (CDU/CSU) заеха обща позиция. Изявлението относно собствените ресурси, прието от членовете на Европейския парламент от CDU/CSU, което до известна степен противоречи на националната позиция на партията, е напълно еднакво със заключенията на комисията по политически промени. Поддържам това и като политик от CDU в Германия.
Göran Färm: Г-н председател, в момента ЕС е изправен пред най-големите предизвикателства, пред каквито не е бил изправян от години. Трябва да се опитаме да сложим край на икономическата криза, като в същото време избегнем нови кризи. Трябва да се справим с нарастващата глобализация и конкуренция. Например ще бъдат необходими големи трансгранични инвестиции в научни изследвания. Трябва да се справим с предизвикателствата, породени от проблемите на околната среда и климата, както и с осигуряването на устойчиви енергийни доставки.
Трябва да променим ужасната тенденция към постоянно висока безработица и социално изключване, което Европа преживява, и най-вече трябва да се опитаме да помогнем за кризата, обхванала южните ни съседи. За съжаление, когато най-много се нуждаем от солидарност и добре функциониращо европейско сътрудничество, нарастват и опасностите за европейската идея. Точно сега те са насочени към бюджета на ЕС по-конкретно.
В Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. разбрахме, че може да изглежда странно, че във време, когато много държави-членки правят съкращения в бюджетите си, ние настояваме за повече средства за бюджета на ЕС след 2013 г. В същото време обаче ще бъде напълно неразумно да пренебрегнем тези предизвикателства, да се отдадем на евроскептицизъм и да се откажем от политическите цели, завещани ни от държавите-членки с Договора от Лисабон например. Също така не бива да забравяме, че големите съкращения няма да помогнат на най-уязвимите държави-членки, на Гърция, Ирландия и Португалия, а точно обратното - ще намалят възможността на ЕС да ги подкрепи.
Правителството на Обединеното кралство говори само от името на държавите с нетен принос и на никой друг. Ето защо в доклада на комисията по политическите предизвикателства се опитахме да намерим разумен баланс между сдържаност, необходими амбиции и ориентирана към бъдещето реформа на области в политиката, като например селскостопанската политика. Стигнахме до предложението за увеличаване на средствата за следващия период с 5 % спрямо равнището от 2013 г.
Искам да изкажа искрената си благодарност към г-н Garriga Polledo, който успя да осигури широко мнозинство в подкрепа на доклада си. Въпросът е, че тези допълнителни 5 % трябва да бъдат използвани именно за инвестиции в ключови области, които са ориентирани към бъдещето, по-специално в научни изследвания, растеж и заетост. Ясно е, че в тези области трябва да бъдат предприети действия, а без средства ние няма да можем да посрещнем предизвикателствата. За да направим това обаче, трябва да сме готови да променим възгледите си за бюджета на ЕС.
Не забравяйте, че бюджетът на ЕС все още е по-нисък по отношение на икономиките на държавите-членки, отколкото например беше при присъединяването на Швеция през 90-те години, независимо от разширяването от 15 на 27 държави-членки. Увеличението в бюджета на ЕС също беше значително по-бавно, отколкото увеличението в националните бюджети на държавите-членки, например в бюджета на Обединеното кралство - нещо, което не се споменава, когато говори Правителството на Нейно Величество. Лично аз съм абсолютно убеден, че строгите мерки не са единственият начин за излизане от кризата. Трябва да намерим път към растеж и работни места чрез осигуряване инвестиции, а за това се нуждаем от съвместни действия.
Carl Haglund: Г-н председател, искам да изкажа искрената си благодарност към докладчика, който свърши отлична работа, като съпостави гледните точки на Парламента. Сигурен съм, че всички ние сме в пълно съгласие що се отнася до предизвикателствата, пред които сме изправени. Въпросът е в това, как ще разпределим средствата, защото сега говорим не само за средствата на ЕС, а и за средствата на държавите-членки, а това е балансиращо действие.
В комисията решихме да препоръчаме увеличаване на бъдещия бюджет с 5 %. Пет процента звучат много, поне ще звучат така, когато се приберем у дома, в столиците си, и обясним, че се нуждаем от още 5 %. От друга страна, 5 % са много малко, когато отчетем предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, и когато твърде добре знаем, че в действителност ЕС е натоварен с редица нови задачи, към които трябва да подходим с нужното внимание. Не можем да направим това без средства.
В същото време обаче, ако искаме да бъдем убедителни, когато искаме повече средства, трябва да имаме смелостта да се вгледаме в съществуващите структури и съществуващите разходи. Доверието в нас ще се увеличи значително тогава, когато успеем да покажем, че можем и да преразпределяме / да определяме нови приоритети и да пестим средства, преди да молим за повече. Да, говоря за неоправданите предимства в селскостопанската политика, както и за това, че антикорупционната ни политика до голяма степен не е така успешна, както твърдим, и за това, че до голяма степен администрацията на ЕС е по-скоро тромава - самият факт, че сме тук, в Страсбург, е пример за това. Това са все неща, които нашата група искаше да повдигне, неща, които биха могли да бъдат обсъдени, защото така ще се увеличи доверието в нас, когато по-късно искаме повече средства.
Не винаги обаче успяхме да покажем това в доклада, което също така обяснява, защо по време на гласуването утре някои от колегите ми ще натиснат бутона "не" или може би бутона "въздържал се", макар че мнозинството от нашата група подкрепя доклада. В края на краищата много хора са разочаровани, че не сме в състояние да обсъдим нов начин за разпределяне на съществуващите средства.
Друг въпрос, който непременно трябва да поставим, е как ще финансираме бюджета на ЕС и в това отношение нашата група беше много ясна. Искаме сериозно разискване на това, какво се разбира под собствени ресурси, което е важно, за да премахнем нездравите елементи в сегашната структура на финансиране: повече отстъпки, неясни и непрозрачни процедури и т. н. Не можем да продължаваме по този начин и в тази връзка се надявам, че можем да поставим началото на конструктивен диалог със Съвета относно бъдещето. Въпросът е изключително важен, ако искаме бюджетът на ЕС да има добро бъдеще.
Konrad Szymański: Г-н председател, полската делегация в Европейски консерватори и реформисти ще гласува за приемането на доклада относно многогодишната финансова рамка. Това обаче не означава, че не сме забелязали слабите места на документа. Чисто губене на време е да продължаваме с предложения за собствените ресурси и европейските данъци. Европейците вече са обложени с твърде много държавни данъци.
Необходимо е да поставим по-голям акцент върху мониторинга на разходите на ЕС и върху критична оценка на текущите политики в тази област. Няма да решим проблема, като си затваряме очите за пропилените средства, това е несправедливо и по отношение на европейските данъкоплатци. Доминирането в дневния ред на "Европа 2020" може да означава, че политиките на ЕС са реформирани за сметка на много по-важни задължения - тези, които са засегнали в договорите, отнасящи се до насърчаването на икономическото сближаване между държавите-членки.
И все пак европейската добавена стойност, която е свързана с европейската политика на сближаване, не трябва да бъде пренебрегвана. Последствията от нея могат да бъдат видени по-ясно в Полша, отколкото където и да е другаде. Ние не сме единствените, които се възползват от ускореното развитие благодарение на политиката на сближаване. Ускореното развитие в Централна Европа също има значителен принос за растежа в цяла Европа и подобрява условията за инвестиции, като реализира печалби не само във Варшава и Прага, но и в Амстердам, Лондон и Берлин.
Helga Trüpel: Г-н председател, госпожи и господа, искам да започна с изявлението на г-н Ashworth, което противопоставя по-умен европейски бюджет на по-висок бюджет. Не считам, че това е правилната алтернатива. В действителност трябва да провеждаме по-умна бюджетна политика, като установим точно къде могат да бъдат спестени средства, къде управлението може да бъде подобрено и къде администрацията е особено ограничаваща.
Задачата на специалната комисия беше да установи от какви средства се нуждаем, за да можем успешно да се справим с новите политически предизвикателства, пред които сме изправени. Това, от което се нуждаем, са откритост на реформата и политическа смелост. Трябва да се организираме по такъв начин, че да можем да отговорим на основните предизвикателства, поставени от "Европа 2020". Не смятам, че това може да бъде постигнато от Вашата позиция, г-н Ashworth; затова пък ще подкрепя г-н Böge, който според мен е правилен и точен към Договора, когато казва, че трябва да имаме смелостта да се върнем към система, която включва наистина собствените ни ресурси.
Това ще направи Европейския съюз по-силен, а финансовата ни система по-прозрачна. Гражданите по-ясно ще разберат откъде ще дойдат средствата. От гледна точка на Групата на зелените / Европейски свободен алианс искам да добавя, че мислим основно за данък върху финансовите транзакции, защото той ще регулира финансовите трансакции и ще ни даде възможност да установим по-интелигентни политики. Това е път напред, който няма да задуши държавите-членки, а ще предостави нови възможности за всички нас. Ето защо смятам, че г-н Verhofstadt е прав, когато казва, че ние трябва, разбира се, да бъдем готови да предприемем съвместни инициативи, като например създаването на Европейската служба за външна дейност, като в същото време правим икономии на национално равнище. Естествено, не можем просто да пропуснем един елемент и да добавим друг. Европейска отговорност означава съкращаване на националните разходи с цел да се съберат средства на европейско ниво. Защо е нужно това? Защото заедно ние сме по-силни и защото можем да постигнем европейска добавена стойност, което е нещо добро за гражданите, особено в областта на политиката за научни изследвания и образование. Основните задачи пред нас са екологична трансформация и създаването на интелигентни енергийни мрежи. Нуждаем се от средства за тях, както и за широколентови мрежи в селските райони. Това са бъдещите задачи и те изискват по-интелигентен и по-голям бюджет.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Peter van Dalen: (NL) Г-н председател, г-жа Trüpel отново припява любимото си кредо: "Трябва ни повече Европа, повече Европа ще направи само добро за нас, повече Европа означава повече средства". Вече знаем процента, с който тя и г-н Verhofstadt искат да бъде увеличена МФР. Твърде лошо е, че сме свидетели как гражданите се движат в напълно противоположна посока. Доверието в Европа намалява. Гражданите гледат на Парламента като на машина за поглъщане на пари, която иска все повече и повече. Не е ли време да преосмислите кредото си и за разнообразие да излезете с друга мелодия, която е в съответствие с това, което защитава г-н Ashworth?
Helga Trüpel: (DE) Г-н van Dalen, смятам, че правите сериозна политическа грешка. Ако в Европа отново влезем в модел за следване на националните политически интереси, рискуваме да разрушим 50 години работа по европейския проект.
Това, което правим тук, не е пилеене на средства. Трябва да предприемем решителни действия срещу всички корупционни и финансови скандали още щом се появят. Естествено, по този въпрос сме на Ваша страна. Когато обаче става дума за създаване на европейска добавена стойност, както сме правили в много области, ние трябва да работим заедно, за да я развиваме, защото, когато правят това сами, националните държави са по-слаби пред международната конкуренция. Ще постигнете добри резултати не с 27 национални държави, които действат самостоятелно, а само с обединяване на усилията. Това беше признато от страните-основателки след Втората световна война. Следва да развиваме тази идея, а не да я разрушаваме.
Miguel Portas: Г-н председател, като слушам разискването, изказването, което смятам да направя, е напълно в друга насока. Първият ми въпрос е: може ли да се поддържа единна валута без силен европейски бюджет? Според мен отговорът е, че не може. Кризата с държавния дълг доказва точно това. Тя доказва, че ако имахме силен бюджет, нямаше да има спекулативна атака срещу държавния дълг на Гърция или Португалия. Точно на този въпрос трябва да отговорим и смятам, че това е основният въпрос, на който докладът на г-н Garriga не дава отговор. На този доклад му липсва амбиция.
Възможността за пределно 5 % увеличение на европейските бюджети само изглежда много на Нейно Величество кралицата на Англия. Всъщност истинският проблем е, че не е възможно да се установяват приоритети за растеж и създаване на работни места при европейски бюджет, който по същество е замразен. Не е възможно да се отговори на новите задължения, произтичащи от Договорите, при бюджет, който по същество е замразен. Не е възможно да се мисли, че политиката на сближаване постига целите си, защото тя не постига целите си, след като Европа по същество върви назад към социални различия във вътрешен план.
Последната ми забележка е, че ще гласуваме за данъка върху финансовите трансакции, но смятаме, че той ще види бял ден, само ако Европа има смелостта да го приложи независимо от другите данъци.
Niki Tzavela: Г-н председател, бяха казани много неща, но на тази среща искам да добавя нещо по-различно.
Преди години бях на вечеря с покойния президент Джералд Форд в САЩ и той ми обясняваше как се е появила Г-7. Каза, че искал да се срещне с Калахън - мисля, че беше така - британския министър-председател, по някои въпроси, а Калахън попитал: "Защо да не съчетаем това с една добра игра на голф?". Тогава Форд казал: "Канадският министър-председател, Трюдо, е добър играч, трябва да поканим и него". След това Трюдо, приветствайки поканата, казал, че има да решава някои въпроси с френския министър-председател, та защо да не поканим и него. Но когато обсъдили всичко това по телефона, те си казали, че германците ще станат много подозрителни и че трябва да поканят и тях на срещата. А когато германците приели, казали, че Италия председателства Европейския съюз през тези шест месеца, така че трябва да бъдат там.
След това Форд ми каза: знаеш ли, Ники, тогава за пръв път разбрах, че имате Съюз, който е толкова раздробен, разделен и небалансиран. Един ден ще имате европейски бюджет, който е достатъчно силен, за да се конкурира в глобалния свят; тогава момчетата ще бъдат много издръжливи. Бъдете внимателни!
Г-н председател, като член на ЕП съм много доволен, че живея в този момент.
Angelika Werthmann: (DE) Г-н председател, от известно време комисията по бюджети работи усилено за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и докладът на моя колега има важен принос в този процес.
Никога преди хората в Европа не са имали такива високи очаквания от ЕС, като в същото време остро го критикуват.
Три неща изглеждат важни: първо и преди всичко, връзката с гражданите на Европа. Напълно разбираемо е, че на фона на въздействието на структурната криза и все по-нарастващите изисквания на глобализацията, гражданите ще загубят личната си ориентация, което неизбежно ги кара да поставят под въпрос европейския проект като цяло. Това е въпрос, който трябва да бъде обмислен внимателно при изготвянето на следващата МФР, за да се гарантира, че Европа е по-добре разбрана, приета, практикувана и подкрепена.
Второ: приемането от гражданите и на политическо ниво в държавите-членки ще бъде по-голямо, ако бюджетът на ЕС може да доведе до осезаеми ползи за Европа. Тогава той ще се разглежда като нещо ценно за европейското единство.
Трето: освен това приветстваме факта, че стратегията "Европа 2020" ще бъде отправна точка за предстоящата МФР, което налага и обмисляне на сроковете.
Jan Olbrycht: (PL) Г-н председател, човек, който не е добре запознат, може да си направи извода, че като предлага увеличение на бюджета, Европейският парламент се държи безотговорно. Искам съвсем ясно да заявя, че работата на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. освен всичко беше много конкретна и целенасочена, както и изключително реалистична. В нея преобладаваха разискванията за това колко ще струват политическите решения. Не трябва да забравяме, че държавите-членки, включително и тези, които публикуваха писма, се съгласиха с целите на стратегията "Европа 2020". Комисията ни се опита да даде някакви ориентири колко ще струват съвместните политически решения. Ние се отнасяме към политическите решения изключително сериозно. Ако държавите-членки решат да предприемат някои мерки и ние като представители на гражданите сме на същото мнение, трябва да разполагаме с реалистични средства. Във връзка с това докладът, който ще бъде подложен на гласуване, е добре обмислен и основан на компромис. Това е реалистичен доклад и най-важното това е доклад, който поставя много добра основа за започване на преговори. Мисля, че днес в залата можем да кажем, че Европейският парламент е готов да започне преговори.
Също така като член на ЕП от Полша искам да изразя твърдото си убеждение, че полското председателство на Европейския съвет ще започне сериозно и много реалистично разискване. Тъй като Полша и полското правителство са проевропейски, считам, че без съмнение трудното разискване ще бъде изключително полезно по отношение на бъдещите мерки. Най-важното е, че преговорите са отворени и че Парламентът е готов за тях.
Jutta Haug: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди една година пленарната зала договори и даде мандат на специална комисия, която да изготви позицията на Европейския парламент във връзка със следващата финансова перспектива. Сега, точно след единадесет месеца работа, комисията по политически промени представя плодовете на своя труд. Задачата изискваше дисциплина и концентрация, а това можеше да бъде постигнато само чрез приемането на подход, характеризиращ се с откритост, солидарност и взаимно доверие. Ето защо позволете ми да изразя искрената си благодарност към тези, които участваха в творческия процес.
Докладът, който изготвихме, съставихме под ръководството на г-н Garriga Polledo, наистина е добър. Това е нещо, с което можем да се гордеем. Както всички знаем обаче, за добри резултати са необходими не само добре работещи членове на ЕП, но и отлични сътрудници. Със сигурност имаме такива, не само в лицето на личните ни асистенти и сътрудниците на нашата група, но също така и в лицето на отличния секретариат. Този чудесен екип начело с Monika Strasser беше не само компетентен и професионален, но и повече от обичайното заинтересован от работата си. Той беше търпелив и творчески, изключително добре организиран, но в същото време спонтанен и гъвкав. Най-важното е, че беше ведър и открит. Очевидно всички работеха с удоволствие. Искам да благодаря на деветчленния екип от цялото си сърце. Наистина, много ви благодаря.
(Ръкопляскания)
Още от самото начало с г-н Garriga Polledo си поставихме за цел да представим доклад, който може да бъде подкрепен от три четвърти от Парламента. В действителност по време на гласуването в комисия получихме мнозинство от над четири пети. Бяхме много доволни от това. Искането ни за седемгодишна финансова рамка, която отразява целите на стратегията "Европа 2020", като в същото време зачита всички политики за Европейския съюз и избягва увеличаването на европейския бюджет до нереалистични нива, трябва да се разглежда като разумно. То е реалистично и постижимо.
Докладът ни съдържа 174 параграфа, всички от които доказват необходимостта от повече Европа. Наистина имаме нужда от повече Европа. Моля, прочетете доклада. Той представлява отлична основа за разискване на местно равнище и за убеждаване на гражданите, както и за започване на сериозни преговори със Съвета, който, за съжаление, днес не присъства. Благодаря ви за отличната работа.
Anne E. Jensen: (DA) Г-н председател, и аз смятам, че това е много добре балансиран доклад с ясен и много гъвкав мандат, който се дава на комисията по бюджети, която ще преговаря за споразумение със Съвета. Ще повторя призива на г-жа Haug докладът да бъде прочетен - да бъде прочетен и от онези държавни и правителствени ръководители и финансови министри, които побързаха да изразят отрицателното отношение спрямо резултата.
Както вече беше казано, процесът беше добре обоснован и разумен и искам да благодаря на г-н Garriga Polledo и г-жа Haug за отличната им работа. Искам да благодаря и на Комисията за активната й роля. В действителност работата ни даде възможност да разгледаме всички части на бюджета на ЕС и различни области на политиката, които искаме да намерят място в бюджета. Затова постигнатото е убедително. Дали резултатът е достатъчно амбициозен? Считам, че е. Укрепваме стратегията "Европа 2020", която има за цел да подготви ЕС да посрещне предизвикателствата, породени от конкуренцията на Китай и други бързоразвиващи се икономики, и да осъществи прехода към повече възобновяема енергия.
Исках да видя по-силна формулировка по отношение на общата селскостопанска политика, исках да сме проучили възможността за икономии в структурните фондове. В крайна сметка това са средства, които държавите-членки получават обратно и много искат да ги получат. Ето защо мисля, че ни е необходимо 5 % увеличение, за да има възможност за нови политически области и за посрещане на новите изисквания, както и за инвестиции в транспорта, енергетиката и научните изследвания - области, в които в бъдеще ЕС трябва да инвестира.
Бюджетът на ЕС е в наши ръце. Докладът, който разискваме и приемаме днес, се отнася до тавана на бюджета на ЕС. Не говорим за средства, които са похарчени, а по-скоро за таван, под който да можем да се справим с новите предизвикателства. Не знаем какво ще се случи от този момент до 2020 г. и затова подкрепям доклада.
Hynek Fajmon: (CS) Г-н председател, през последните няколко месеца бяхме заети с подготовката на Многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. В случая се държим като кученцето и котенцето от приказката на известния чешки писател Карел Чапек. Те решават да направят торта и за да я направят наистина вкусна, те слагат в тенджерата всичко, което харесват. Резултатът е торта, от която ги заболява коремът. Страхувам се, че същото ще стане и с бюджетната рамка. Ние също слагаме в тенджерата много съставки и добре звучащи ангажименти и препоръки, но изобщо не сме сигурни, че ще се съчетаят добре.
Добре съзнаваме колко лошо завърши Лисабонската стратегия. Сега разполагаме със стратегията "Европа 2020" и се опитваме да направим бюджетна рамка за нея. Има проблем както с поставените цели, така и с инструментите, препоръчани от доклада. Според мен най-лошата от поставените цели е борбата срещу изменението на климата, а при инструментите виждам голям проблем с т. нар. "собствени ресурси" и възможността за издаване на облигации. На практика "собствени ресурси" означава нов европейски данък, какъвто не искам. Еврооблигациите са начин ЕС, а и държавите-членки, да задлъжнеят, нещо, което не искам. Поради тези причини не мога да подкрепя доклада.
| bg |
6. Организация и работа на Службата за публикации на Европейския съюз (
| bg |
9. Задължения на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (
| bg |
18. Устойчиво развито производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива (
| bg |
Развитието на системите ШИС II и ВИС (разискване)
Председател: Следващата точка от дневния ред е изявление на Комисията относно развитието на системите ШИС II и ВИС.
Жак Баро: Г-жо председател, не искам да подлагам на изпитание търпението на Парламента, но така или иначе трябва да изясня няколко неща за тук присъстващите членове на Европейския парламент и за самия Парламент.
Когато преди година и половина поех портфейла на член на Европейската комисия, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, на моето бюро стояха два мащабни проекта в областта на информационните технологии, чиято цел беше да осигурят на държавите-членки съвременни и ефективни инструменти за сътрудничество.
Тези два проекта, ШИС II и ВИС, представляваха част от един и същи договор, подписан през 2003 г., между Комисията и консорциум от дружества в областта на информационните технологии. И двата проекта бяха сложни от технологична гледна точка. Трябва да осъществим връзка между една централна система и съответното оборудване в отделните държави и да ги накараме да си взаимодействат, като спазваме много високи технически изисквания.
Винаги съм се старал да уведомявам своевременно Парламента за тези събития. След съветите по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, проведени през февруари и юни 2009 г., аз писах до г-н Deprez, председателят на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, за да го информирам относно напредъка на работата по ШИС II. Изпратил съм Ви копие от тази кореспонденция, г-н Coelho, защото обикновено Вие сте докладчик по въпроси, свързани с ШИС, а и следите отблизо тази материя.
Тъй като съм мотивиран от този дух на откритост, днес отново искам да ви предоставя възможно най-много информация. Вярно е, че както повечето основни проекти, както ШИС II, така и ВИС са заплашени от изоставане и преразход. Вярно е, че положението е незадоволително по отношение и на ШИС II, и на ВИС.
Въпреки участието на експерти от Комисията и държавите-членки, пред ШИС II продължават да съществуват пречки от различно естество. ВИС, от своя страна, навлезе във важен етап. Първоначалните технически показатели възпрепятстваха извършването на планираните изпитвания, но изглежда, че със съгласието на държавите-членки преразглеждането на тези показатели ще даде възможност следващия път изпитванията да бъдат проведени успешно.
Първо ще разгледам ШИС II. Комисията работи в тясно сътрудничество с председателството, държавите-членки и изпълнителите по договора с оглед прилагането на насоките, заложени в изводите на съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи от 4 и 5 юни.
Първо, всички заинтересовани страни участват активно в техническата подготовка за изпитванията по първа "междинна цел", която има задачата да гарантира, че настоящото техническо решение е поставено на стабилна основа. Имайки това предвид, Комисията договори необходимите промени по договора с консорциума, отговарящ за проекта. За изпитванията по първа междинна цел има допълнителен разход от 1 026 000 евро. В същото време нашите служби ускориха управлението и наблюдението на проекта. Те въведоха неустойки по договора, които целят да увеличат натиска върху изпълнителя.
В петък вечерта по моя покана осъществих среща с изпълнителния директор на дружеството, отговарящо за проекта, за да ме информира лично за мерките, които той прилага, за да отстрани техническите пречки.
Накрая, като предпазна мярка, както беше предвидено от съвета през юни, Комисията започна подготвителна работа с оглед евентуално преминаване към алтернативна схема, в случай че сегашното техническо решение се окаже неуспешно.
С оглед отчитането на тези нови данни и новия график очевидно трябва да трансформираме тези обстоятелства в законодателство. Ето защо на 29 септември Комисията предложи някои изменения на миграционните инструменти на ШИС II - изменения, по които в момента се провеждат консултации с вашия Парламент. Това ще ни даде възможност подробно да преразгледаме въпроса.
Що се отнася до ВИС, през април 2009 г. изпълнителят по договора започна серия от изпитвания на централната система, за да бъде оценен постигнатият напредък. Изпълнителят все още не е успял да покрие всички договорни критерии, необходими за приключване на тази серия от изпитвания, макар срокът да беше удължен.
Комисията, разбира се, приложи неустойките по договора, предвидени за санкциониране на това закъснение. Тя нареди на изпълнителя да приложи всички съответни коригиращи мерки.
Не считам, че има конструкционен проблем, но може и да греша. От друга страна, изглежда типовото изпитване на системата върви добре. Изпитванията трябва да приключат на 11 ноември. Все пак, успоредно с това държавите-членки трябва да приемат и своите национални системи, така че да могат да използват ВИС. Най-малко три държави-членки имат трудности, а закъсненията, дължащи се на тези три държави, са дори по-големи, отколкото причинените от централната система.
Ето защо в момента ние правим подробен анализ с държавите-членки, за да изготвим нов график за стартирането на ВИС. За да направим това обаче, ни е необходима ясна представа за резултата от серията изпитвания на централната система.
Петъчната ми среща ми дава основание да считам, че 11 ноември би могла да бъде датата, на която ще разберем дали извършваните изпитвания са успешни. Във всеки случаи обаче както националните системи, така и централната система трябва да работят безпроблемно, преди системата да бъде стартирана. Аз, разбира се, ще уведомя Парламента за този нов график веднага щом сме готови с изготвянето му.
С това приключвам - моля да ме извините за доста дългото ми изказване, но наистина ми се искаше да ви предоставя подробни данни за развитието на системите ШИС II и ВИС. Има основателна причина за загриженост; няма смисъл да я прикриваме. Профилите на техническия, бюджетния и политическия риск и на двата проекта оправдават участието на всички нас, имайки предвид съответните ни отговорности. Ангажирани са значителни финансови ресурси. Общата сума на бюджетните задължения на Комисията по ШИС II възлизат на малко повече от 80 млн. евро, от които малко над половината, или 44,5 млн. евро, са платените до момента. Общата сума, която до момента Комисията вече е отделила за ВИС, е от порядъка на 74,5 млн. евро. По отношение на изпълнението на бюджета, към днешна дата действително изразходените средства са близо 43,3 млн. евро. Посочените цифри съответстват на тези по проекти от сходен мащаб, разработвани в Европа и в други части на света.
Г-жо председател, държа да заявя, че със сигурност ще уведомявам Парламента за всички събития, които могат да окажат влияние върху бюджета, или на практика върху датата за стартиране на тези системи.
Ако все пак успеем с ВИС и ШИС II, то Европа ще разполага с най-ефективната система в света. Ето защо трябва да преодолеем пречките спокойно, решително и практично, и в това отношение ще си позволя да поискам Парламентът да ми окаже съдействие, когато това ми е необходимо, отново с цел да наблюдавам тези два въпроса отблизо и да гарантирам тяхното успешно решаване.
Simon Busuttil: Бих искал в началото да благодаря на заместник-председателя на Европейската комисия за разяснението, което ни представи; бих искал също, от своя страна, да обясня защо поискахме това разискване.
Причината беше, че шенгенското пространство е много важно за нас от гледна точка на свободата на движение на нашите граждани. Но макар нашето намерение да беше шенгенското пространство да предлага пълна свобода на гражданите, ние не желаем да предоставяме тази привилегия на престъпници. Ето защо създадохме шенгенската информационна система, която беше планирано да бъде осъвременена до система от ново поколение, позната като ШИС II, за да ни подпомогне да не допуснем престъпници да се възползват от каквато и да е свобода на действие. Ето защо фактът, че тази система от ново поколение, ШИС II, закъснява значително и въпреки това няма изгледи да бъде завършена, предизвиква у нас безпокойство. Това е причината да Ви задаваме тези въпроси, засягащи основанието за такова забавяне и относно датата, на която системата ще заработи. Аз все пак бих искал съвсем ясно да заявя, че нашата крайна цел е да работим съвместно с Европейската комисия, за да гарантираме, че шенгенското пространство работи нормално и в най-добрия интерес на нашите граждани, без да даваме поле за безнаказани действия на хора с престъпни намерения.
Claude Moraes: Г-жо председател, бих искал да благодаря на г-н члена на Комисията за това, че дойде днес тук, за да ни представи подробно най-новата информация по тези въпроси. Оценяваме начина, по който го направи.
Както и г-н Busuttil, искам да направя разяснение -съвместно разяснение - относно нашите сериозни опасения, свързани със значителните забавяния при преминаването от ШИС към ШИС II и разработването на ВИС. Мисля, че разбирате защо внесохме за разглеждане съвместна резолюция, тъй като съществуват реални опасения. Г-н Coelho и други ни запознаха с тях преди известно време и трябва да се отбележи, че макар тези значителни закъснения очевидно да са много обезпокоителни сами по себе си, основните въпроси в случая за Парламента, както ви е известно, са тези за прозрачността и отговорността, по-специално когато става въпрос за чувствителни данни, и то в тази област. Като съзаконодател и единствената пряко избирана институция на Европейския съюз, Парламентът трябва да бъде информиран за развитията по тези системи, както е изисквал многократно това в миналото.
Не искаме да се счита, че в нашата резолюция отправяме неразумни искания. Искаме да сме разумни и да откликнем на начина, по който Вие ни предоставихте информацията днес. Просто искаме да сме информирани за текущото състояние, да ни се дадат разяснения относно причините за закъсненията и да получим уверения, че тези проблеми ще бъдат решени. От съществено значение е проект с такава важност, който ще повлияе на много хора - както на гражданите от Европейския съюз, така и на тези извън него - да бъде разработван прозрачно.
Все пак в допълнение към въпросите, свързани с прозрачността и отговорността, важно е да бъдат посочени и някои по-дълбоки последици. Техническите проблеми, на които ставаме свидетели, както и разработката на тези мащабни бази данни не вдъхват всеобщо доверие. Много от нашите държави-членки - включително и представляваната от мен - изпитват значителни трудности при разработката на големи бази данни, при разработката на бази данни за идентификация и така нататък. Общественото доверие в тези системи е изключително важно.
Ето защо определено трябва заедно да проследим нещата при всички политически партии, за да видим как са възникнали тези проблеми, как могат да бъдат избегнати в бъдеще на етап планиране, а не на етап осъществяване. Трябва да се извлекат поуки; трябва да сме сигурни в тези системи и най-вече трябва да упражняваме цялостен ефективен контрол. В крайна сметка тези системи ще работят само чрез техническо сътрудничество, като не се забравя също общественото доверие в тази система и фактът, че наистина Парламентът проучва задълбочено и открито тези въпроси и на практика показва резултати.
Sarah Ludford: Г-жо председател, никога не съм имала толкова много време за изказвания за една вечер през целия ми 10-годишен стаж в Европейския парламент! Десет минути е непознат за мен лукс и не съм сигурна дали ще мога да ги оползотворя.
Аз също изказвам благодарност на заместник-председателя Баро за това, че дойде да ни докладва за проблемите, макар да считам, че не беше нужно да настояваме за най-актуалната информация. Всеки, който има и най-малка представа от инсталация на големи проекти в областта на информационните технологии в своята държава-членка, знае, че често се появяват технически и бюджетни проблеми. За съжаление, когато са засегнати две такива сложни системи, големи системи като Шенгенската информационна система (ШИС) II и визовата информационна система (ВИС), това влияе на надеждността не само на Съюза - ще се върна по-късно на този въпрос - а също и на визовата политика на Европейския съюз.
Като докладчик по ВИС мога да кажа, че бързахме да изготвим законодателството навреме, защото искахме по-скоро да имаме една работеща ВИС - което вече трябваше да е факт - и всяко отклонение от програмата е много разочароващо.
Искам да попитам г-н Баро какви ще бъдат последствията за кандидатите за визи. Има ли вероятност да се окажем накрая с куп объркани хора, защото ВИС е предназначена да обработва 20 милиона заявления за визи годишно и е възможно закъсненията да имат странични ефекти? А какво ще кажете за правените договорки за възлагане на външни изпълнители? Споменахте, че са наложени договорни неустойки поради закъснения на визовата информационна система. Бихте ли ни казали какви са тези неустойки? Какви се предвижда да бъдат допълнителните разходи? Можете ли също да ни кажете, г-н Баро, дали като цяло Вие продължавате да имате доверие на изпълнителя или да очакваме евентуално прекратяване на договора?
Това вероятно ще се отрази и на създаването на агенцията за общо управление на ШИС и ВИС, а вероятно и на други бази данни в бъдеще. Може би някои от амбициите за събиране на данни и големите системи за наблюдение трябва да бъдат преразгледани, което не е лошо от гледна точка на личната неприкосновеност, ако ще се сблъскваме с всички тези технически и инфраструктурни проблеми.
Последното, което бих искала да попитам г-н члена на Комисията, е следното: сегашният план предвижда ШИС II да заработи в края на четвъртото тримесечие на 2011 г. Предполагам, че може да се очакват още изоставания. През лятото на 2012 г. в Лондон ще се проведат олимпийските игри. Правителството на Обединеното кралство не се възползва от възможността да се включи в ШИС I по причини, известни само на него. Всъщност то имаше доста години, през които можеше да се включи ШИС I, но казваше "о, не, не, ще изчакаме ШИС II".
В отговорите си до мен правителството посочва, че не се тревожи за каквито и да е последици за сигурността. Все пак обаче, не само сигурността на Обединеното кралство, но и тази на Европа може да бъде в опасност, ако Обединеното кралство не участва в достъпа до контролния аспект - на което има право - на Шенгенската информационна система много преди 2012 г., когато в Лондон ще бъдат проведени олимпийските игри.
Бихте ли ни казали, г-н Баро, какво е мнението Ви за евентуалните последици за сигурността по време на олимпийските игри, за която аз съм изключително загрижена, особено след като се провеждат в Лондон и дори са в моя избирателен район? Смятам, че всички ние ще имаме доста безпокойства за сигурността на олимпийските игри. Това е една част от въпросите, които искам да Ви задам. Благодаря Ви още веднъж, че дойдохте в Парламента.
Tatjana Ždanoka: Г-жо председател, от името на моята група аз също искам да благодаря на г-н Баро за неговите разяснения. Разбира се, ние също не одобряваме сегашното положение на ШИС II и ВИС.
Искам обаче да изразя и някои други опасения, тъй като знаете, че нашата група има конкретно становище относно използването на биометрични данни, по-специално при ВИС и ШИС II.
Искам да използвам възможността да подчертая нашето становище. Както и Sarah Ludford, изразявам голяма благодарност за допълнителното време за изказване тази вечер. За мен също то е някак много, макар да имам шест, а не десет минути.
Изразяваме съжаление и за това, че все повече органи имат достъп до тези системи. В момента ние сме разтревожени, че ШИС се превръща от техническо средство в обща система за контрол и наблюдение.
Ето защо ще припомня на Комисията, че необходимите предпоставки за цялостното прилагане на тези нови системи са съгласувана правна рамка за защита на данните, основана на най-високите стандарти, както и приемането на правен инструмент относно минималните гаранции в процесуалното право.
Искаме също така да изразим съжаление за липсата на сътрудничество от страна на Съвета, по-специално за отказа му да използва процедурата на съвместно вземане на решение по мерките за изпълнение. Надяваме се, че в бъдеще Европейският парламент редовно ще получава информация относно изпитванията, разходите и т.н.
Не искам да повтарям въпроса на предходния оратор, но ние също бихме желали да получим информация от г-н Баро относно договора и произтичащите от него задължения, а също и какво ще се случи, ако изпитването не даде желания резултат, като бихме желали да узнаем и за евентуалните разходи.
Въпросът може би касае и одобрение: бихме си спестили много въпроси, ако на Парламента беше позволено да участва ефективно в целия процес от самото начало. Ето защо се надявам, че този случай ще докаже също, че наистина сега е моментът да си сътрудничим.
Timothy Kirkhope: Г-жо председател, като лице, представляващо Европейските консерватори и реформисти при предложението за обща резолюция, аз с удоволствие отбелязвам, че участваме в това разискване. От съществена важност е ние в Европейския парламент да призовем Комисията да отговори, когато разискваме въпроси, засягащи разходването на значителни суми от парите на европейските данъкоплатци. Вярно е, че обществото проявява особен интерес по такава важна област, свързана със защитата и обмена на данни. Имаше множество проблеми и изоставания, което означава, че новата система все още не пусната в експлоатация. В момента на практика съществуват съмнения за цялостната жизнеспособност на проекта.
Бих искал да попитам Комисията защо има такива закъснения и преразход. Какво се предприема за отстраняване на недостатъците? Искаме да видим пълна прозрачност, що се отнася до процеса на прилагане, както и по отношение на финансовите аспекти, които споменах. Както е записано в нашата резолюция, Обединеното кралство - разбира се, не като пълноправен член на Шенген към момента - заедно с още няколко държави-членки, не желае да бъде част от тази система, докато не бъде намерено решение.
Бих искал да попитам също така какво е предприето спрямо изпълнителните, за да се обезпечат определени щети. Искаме Комисията и Съветът да отговарят на зададените им въпроси, свързани с предоставянето на обяснение за основанията да продължават да имат доверие в настоящия изпълнител и неговата способност да продължи успешно работата по системите. Всъщност, има ли бъдеще за този проект или трябва да преосмислим цялата инициатива? Както каза и г-н Баро, някои държави се бавят, но без доверие трудно би ги упрекнал човек за това. Европейският парламент трябва редовно да получава информация относно текущото състояние на внедряването на тези системи. Очаквам с нетърпение да прочета отговора на Комисията на въпросите, поставени от мен и моите колеги.
Cornelia Ernst: Г-жо председател, първо бих искала да кажа, че не споделяме опасенията на групата на Европейската народа партия (Християндемократи). Съвсем просто е: считаме, че по-нататъшно развитие към ШИС II е излишно и политически погрешно. Нашето становище се основава на три довода: първо, защото тя обединява данни на тайните служби и полицията, като така се създава система, която вече не гарантира възможност да бъде контролирана и в която личните данни на практика не са защитени.
На второ място са биометричните данни, които са обвързани с това като мащабен експеримент, и на трето място, ШИС II, разбира се, ще се използва срещу така наречената незаконна имиграция. Ето и нашето предложение във връзка с това: както на всички ни е известно, съществува ШИС I. Считаме, че е разумно да я развием по-нататък "като една за всички". Това е прагматичен подход, дори и да сме силно критикувани за него. Ние обаче считаме, че с подхода, който се търси тук, не може да бъде постигнато нищо повече. Накратко казано: ШИС II на практика е провал и да продължим да се занимаваме с нея - казано по друг начин - е безсмислено. Важното е, че парите, дадени ненужно, трябваше да бъдат спестени, което ще означава, че имаме по-малко проблеми с целия проект и можем да спрем да се тревожим за изоставането на ШИС II. Казвам това и от гледна точка на Саксония, регион на Германия близо до Полша и Чешката република. Знам много добре, че със сигурност ще има много по-голям смисъл да се направи нещо по отношение на стабилизиране вътре в полицията, отколкото да се въвежда подобно нещо.
Carlos Coelho: (PT) Госпожи и господа, бих искал в началото да благодаря на заместник-председателя Баро за неговото изявление, въпреки че той е в неравноправно положение, тъй като би било добре да чуем и становището на Съвета. Ясно е, че е по-лесно да се упражнява парламентарен контрол върху Комисията, отколкото върху Съвета.
През декември 2001 г. Комисията получи мандат да въведе второто поколение на Шенгенската информационна система (ШИС), която се очакваше да заработи през март 2007 г. Имаше много проблеми и закъснения. Новата система все още не работи. Някои предвиждат, че тя няма да заработи преди 2012 г., а други се съмняват в жизнеспособността на проекта. В момента има изоставане не само при ШИС, а също и при Визовата информационна система (ВИС), тъй като и двата проекта се разработват от едно и също дружество.
Трябва да отбележа, че продължавам да имам доверие на заместник-председателя Баро. В своята политическа кариера той винаги се е доказвал като компетентен, сериозен и истински проевропейски настроен. Знаем, че не той инициира проекта; той го наследи, след като прие промяна на портфейла по искане на председателя Барозу. Все пак службите на Европейската комисия и дружеството, с което е сключен договор за разработката на централната система, трябва да бъдат държани отговорни.
Парламентът има бюджетни правомощия и имаме право и задължение да потърсим обяснение от Европейската комисия. Защо ни е необходима ШИС II? Нужен ни е по-добър контрол на външните граници, повече сигурност, необходими са ни биометрични данни и са ни необходими взаимосвързани сигнали. Планирани са две цялостни технически изпитвания, така наречените изпитвания по междинна цел - първото на 22 декември, второто през лятото на 2010 г. Целта на първото изпитване е да провери безпроблемната, надеждна и ефективна работа на ШИС II в работни условия за период от 72 часа и да провери дали най-важните основни функции и съгласуваност на данните функционират без проблеми или прекъсвания.
Това повдига няколко въпроса. Първо, съществува ли риск, който може да застраши провеждането на изпитване през декември тази година? Второ, с оглед намаляване на риска, обсъжда ли се възможността за понижаване на равнището на изискванията или дори на броя на държавите, участващи в изпитването? Трето, могат ли тези нови изпитвания да бъдат смятани за част от годишния договор с дружеството или ще се считат за допълнителни изисквания, водещи до допълнителни разходи? Четвърто, доведе ли откриването на проблеми и технически грешки до добавяне на услуги към договора? Колко пари са били платени на тези основания? Пето, каква е общата сума на неустойките, наложени на изпълнителя - както спомена заместник-председателят Баро - за закъсненията и техническите грешки, довели до неуспешни предишни изпитвания? На шесто място, счита ли Комисията, че ако има възможност за преминаване към алтернативно решение, това ще означава прекратяване на договора със Steria? Ако е така, какви последствия ще има това за ВИС?
В заключение, г-жо председател, един последен въпрос: вярно ли е, че България и Румъния са се отказали да чакат ШИС II и се планира тяхната интеграция в ШИС I?
Ernst Strasser: (DE) Благодаря Ви, г-жо председател. Ще се опитам да не просрочвам времето за изказване. По принцип ние приветстваме въвеждането на ШИС II и нейната функционалност. Докато заемах поста на министър на вътрешните работи в началото на новия век, активно лобирах за тази система. По онова време ни беше обещано, че ще бъде въведена през 2007 г., като една от причините беше, че ни е спешно необходима за новите държави-членки, така че те могат да участват в тази архитектура за сигурност.
Новите държави-членки са тук, но все още нямаме ШИС II. Изоставането трябва непрекъснато да бъде анализирано и проучвано. Трябва да има и ясни последици. От миналия опит трябва да си извадим поуки за бъдещето.
Трябва да признаем, че Комисията направи всичко възможно, за да постигне напредък по проекта ШИС II, включително да се примири с недотам добрите резултати от изпитванията. Не трябва обаче да забравяме, че няма никакъв смисъл да правим прекалено голям компромис в този случай, защото това ще бъде за сметка на стабилността и надеждността на системата. Затова следва да не допуснем никаква финансова тежест за държавите-членки, която може да се появи в резултат на анализа или изпитванията, и от по-нататъшно забавяне на системата. За тази цел ни е нужна стопроцентова прозрачност, както и категорични формулировки по отношение на изпълняващите проекта от името на Комисията, а това трябва да означава също така, че когато е необходимо, ще има финансови последствия за въпросните ръководители.
Edit Bauer: (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, през 2006 г., когато новите държави-членки очакваха да се присъединят към шенгенското пространство, ние казвахме - а и така ни беше казано - че едно от условията е да има работеща ШИС II. Междувременно стана ясно, че системата въобще няма да заработи. След това разбрахме, че подът не бил достатъчно здрав, за да издържи теглото на техническото оборудване и несъмнено ако португалското председателство не беше излязло с решение за експлоатация на "една ШИС система за всички", осемте нови държави-членки все още щяха да чакат за присъединяване към шенгенското пространство.
Междувременно следва да си припомним, че трябва да бъдат подписани нови договори, трябва да бъдат намерени нови финансови пакети за разработването на системата ШИС II, а успоредно с това трябва да се финансира и работата на системата ШИС I+. Следователно се оказва на практика, че финансираме две системи, които струват на европейските данъкоплатци съвсем немалка сума. Очевидно става въпрос за голяма инвестиция, когато се отнася за гарантиране на сигурността на европейските граждани. За разлика от моя колега от левицата, аз считам, че тя може да донесе голяма промяна по отношение на качество в полза на европейската сигурност.
Също така искам да разбера повече за отлагането, като се има предвид, че през 2001 г. разработката на системата се очакваше да отнеме пет години, от 2002 г. до 2007 г. Сега казваме, че разработката й вероятно ще отнеме над 10 години. Г-н член на Комисията, недопустимо е да има толкова голяма степен на несигурност с техническа система, че времето за нейната разработка да се удвои. Добре ни е известно, че неприятните технически изненади могат да бъдат прът в колелото и че публичните инвестиции могат да бъдат отлагани, но в крайна сметка трябва да зададем въпроса: какво налага всичко това? Да не би някои държави, някои държави-членки на практика, съзнателно да възпрепятстват разработването на системата ШИС II? И само да довърша въпроса си - каква е гаранцията, че същото няма да се повтори и със системата ВИС?
Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: (PL) Г-жо председател, имайки предвид закъсненията и проблемите по завършването на работата по ШИС II и прогнозите, според които тя няма да функционира напълно преди края на 2011 г. - а дори, както казват някои, преди 2015 г. - беше взето решение да се проведат изпитвания на ШИС II преди края на тази година, които да оценят нейната функционалност. Ако ШИС II се окаже дефектна, се предвижда прилагането на алтернативен план, основан на подобрения на ШИС I.
Това следователно повдига няколко въпроса. Готова ли е Европейската комисия да приложи алтернативен план? Какво ще се направи по отношение на инвестициите, направени от държавите-членки, които поеха разходите, свързани със закупуването на оборудването за обслужване на новата система? Това оборудване ще се използва ли в алтернативния план? И накрая, как възнамерява Комисията да наложи договорни неустойки на лицата, отговорни за проекта?
Жак Баро: Г-жо председател, не мога да отговаря на всички поставени към мен въпроси, като се има предвид, че се намираме в труден момент. Що се отнася до ВИС, това са изпитванията, които засягат централната система и които трябва да бъдат проведени преди 11 ноември, а по отношение на ШИС II, това е междинната цел, с други думи, това е критерият, който трябва да бъде изпълнен преди края на годината.
Първо искам да изкажа голяма благодарност на всички оратори. Искам Европейският парламент да има пълен достъп до цялата информация. Ще ви припомня, че тези две основни системи бяха изработени от държавите-членки именно с цел те да могат да се възползват от свободата на движение в условия на сигурност, както подчертаха г-н Busuttil и особено г-н Moraes.
Искам първо да се опитам да отговоря за ВИС, по-специално на г-жа Ludford, която като докладчик се интересува особено активно от този проблем. Можем да кажем, че изпитванията на ВИС ще бъдат проведени до 11 ноември, като тези изпитвания ще ни покажат дали трябва да променим курса. До момента се счита, че ВИС има стабилна архитектура и на практика няколко дефекта, но те могат лесно да бъдат отстранени. Така или иначе, именно тези изпитвания ще покажат дали трябва да прекратим договора с изпълнителя. Все още е твърде рано да се каже, но в такъв случай графикът съответно трябва да бъде преразгледан.
Искам да подчертая, че през 2005 г. Съветът взе решение ВИС да бъде въведена последователно и координирано от държавите-членки. Ето защо регламентът за ВИС предвижда, че системата ще започне работа в първия регион на датата, определена от Комисията, след като е била уведомена от всички държави-членки, че са извършили необходимата техническа и правна хармонизация за използването на ВИС в този регион.
Това означава, че ВИС ще започне да работи в първия регион - северна Африка, който обхваща държавите, представляващи най-голям риск по отношение на незаконната имиграция и на сигурността - на една и съща дата за всички държави-членки. Това ме подсеща да кажа, че е наистина важно всички държави-членки да могат да стартират и управляват ВИС, защото би било много вредно, ако се окаже, че централната система работи нормално, но сме принудени да удължим крайния срок дори още повече поради тези закъснения от страна на няколко държави-членки. Ето защо съм до известна степен настоятелен по този въпрос.
Забелязах, че г-жа Ludford специално посочи олимпийските игри. Искрено се надявам, че дотогава ще сме отбелязали напредък. Вярно е обаче, че е предвидена разпоредба за свързването на Обединеното кралство към ШИС I + преди олимпийските игри, в случай че такова се наложи.
Искам да кажа също така, че що се отнася до кандидатите за виза, искрено се надяваме да няма големи отклонения от поставения краен срок, тъй като за нас това е много важно, а и може да бъде увеличена сериозната опасност от това хората да "пазаруват" визи до консулствата, ако забавим твърде много ВИС.
Г-жа Ždanoka говори с мен относно биометричните данни и контролирането на достъпа до системата. Мисля, че ще имаме възможност да разискваме отново въпроса, но този контрол ще се извършва съгласно няколко ясни правила. Разбирам, че г-жа Ernst е против системата, но искам да припомня също така какво ми каза г-н Kirkhope. Идва ред да се спра на г-н Coelho. Г-н Coelho е много добре запознат с ШИС II и бих искал да се опитам да отговаря на някои от неговите въпроси, като си запазвам възможността да му пиша, за да му дам останалите отговори на неговите седем въпроса.
Мога да кажа, че Комисията започна преговорите по договора със своя съизпълнител и тези преговори бяха съсредоточени в две области: възлагането на допълнителни услуги и пускане в експлоатация на оборудване, необходими за изпитванията по първата междинна цел, и изменение на основния договор, които да дадат възможност междинните цели в рамките на ШИС II да бъдат формализирани чрез договор. Постигнахме общо споразумение в края на юли. Постигнахме общо споразумение в края на юли, като е вярно, че съизпълнителят подчерта, че има спецификации, които вероятно ще усложнят много постигането на първата междинна цел. Въпреки това ние подписахме договор с изпълнителя, който предвижда, че тази първа междинна цел трябва да бъде постигната.
Периодът за анализ и коригиращи действия обаче показа ясно, че ШИС II е изградена на солидни, макар и на моменти изключително сложни основи и че макар да бяха необходими известни усилия, системата може да бъде коригирана.
Задълбоченият анализ ни даде възможност да идентифицираме няколко начина за усъвършенстване на системата, но е вярно, г-н Coelho - като се обръщам и към целия Парламент - че имаме пред себе си много амбициозен проект в тази област и че не е много лесно да се предвиди какво точно ще се случи.
Мога обаче да заявя, че сме наложили договорни неустойки на консорциума Hewlett-Packard-Steria, за да го накажем, от една страна, за това, че не може да представи системата на равнището, изисквано по договор в края на договорния етап от оперативните изпитвания на системния тип, и от друга - поне временно - за изоставанията, възникнали при вътрешните изпитвания на ВИС.
Двата проекта са уредени с един и същ договор, така че неустойките се приспадат поравно от фактурите за ШИС II и ВИС. Тези неустойки възлизат на почти 3,5 млн. евро, като броячът за неустойки продължава да отмерва за случая на ВИС, а този за ШИС II е спрян от началото на периода за анализ и коригиращи действия през януари. В случай че се наложи тези проекти да бъдат прекратени, съизпълнителят очевидно ще трябва да поеме съответните разходи.
Г-жо председател, при настоящото състояние на нещата и имайки предвид какво казах както по отношение на ВИС, по-специално изпитванията, които ще се проведат до 11 ноември, така и по отношение на ШИС II, по-специално целта да се потвърди, посредством междинната цел в края на годината, дали архитектурата е наистина жизнеспособна, аз не мога да предоставя по-конкретен отговор, тъй като в момента сме на етап провеждане на тези изпитвания и подготовка за междинната цел.
Бих искал да кажа, че с готовност ще приема съдействието на Парламента, за да накараме съизпълнителят да действа по-бързо. Както видяхте, аз съм много решителен и лично участвам в този въпрос. Надявам се, както беше и при Galileo, че ще успея в по-малка или по-голяма степен да спася и двата проекта, които са много интересни от технологична гледна точка и които ще дадат възможност на Европа да се възползва от високотехнологична система, но тази вечер все още не мога да бъда сигурен в това.
С готовност ще приема също съдействието на Парламента и за да приканим държавите-членки: що се отнася до ВИС, стигаме до заключението, че най-големите закъснения в момента се причиняват от малък брой държави-членки.
Г-жо председател, добре ми е известно, че не отговорих на всеки един отделен въпрос, но оставам изцяло на разположение на Парламента, за да предоставя цялата информация, поискана от членовете на Парламента, и по-специално онези, които ми зададоха въпроси тази вечер, както и когато я получа.
Председател: Благодаря Ви за отговора, г-н член на Комисията. Внесени са три предложения за резолюции в заключение на настоящото разискване.
Разискването приключи.
Гласуването ще се състои от 11,00 ч. в четвъртък, 22 октомври 2009 г.
| bg |
1. Диалог между китайското правителство и представителите на Далай Лама (вот)
| bg |
Откриване на заседанието
| bg |
Мерки за прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
Възобновяване на заседанието
Przewodniczący: Ogłaszam wznowienie sesji Parlamentu Europejskiego przerwanej w czwartek, 27 października 2011 r.
| bg |
Искане за защита на парламентарен имунитет: вж. протоколи
| bg |
Откриване на заседанието
| bg |
End of preview. Expand
in Dataset Viewer.
Dataset Card for Europarl-Conversation
Waifu to catch your attention.
Dataset Details
Dataset Description
europarl-conversation is a formal conversational dataset built from europarl data.
Filtering to a total amount of tokens of ~1.64B (llama-2-7b-chat-tokenizer) / ~1.48B (RWKV Tokenizer) from a variety of languages.
- Curated by: M8than
- Funded by: Recursal.ai
- Shared by: M8than
- Language(s) (NLP): English instruct (but various languages in)
- License: cc-by-sa-4.0
Dataset Sources
- Source Data: https://www.statmt.org/europarl/ (Transcript source)
Processing and Filtering
Prerequisite:
Download the source dataset from [https://www.statmt.org/europarl/](https://www.statmt.org/europarl/).
The scripts in this repository were written to extract every conversation from the europarl transcripts. It's as simple as extracting the dataset to an "/text" directory and running the script.
Format
Dataset files are JSONL with each line representing one conversation. Each entry is keyed with the full text entry.
Data Splits
- final
- Contains full conversations.
Recursal's Vision
To make AI accessible to everyone, regardless of language, or economical status
This is the collective goal of the RWKV Open Source foundation and Recursal AI, the commercial entity who backs it.
We believe that AI should not be controlled by a select few individual organization. And that it should be made accessible regardless if you are rich or poor, or a native speaker of english.
About RWKV
RWKV is an Open Source, non profit group, under the linux foundation. Focused on developing the RWKV AI architecture, in accordence to our vision.
The RWKV architecture scales efficiently and economically. As an RNN & Transformer hybrid, it is able to provide the performance similar to leading transformer models, while having the compute and energy efficiency of an RNN based architecture.
You can find out more about the project, and latest models, at the following
About Recursal AI
Recursal AI, is the commercial entity built to provide support for RWKV model development and users, while providing commercial services via its public cloud, or private-cloud / on-premise offerings.
As part of our vision. Our commitment, is to ensure open source development and access to the best foundational AI models and datasets.
The following dataset/models provided here, is part of that commitment.
You can find out more about recursal AI here
Dataset Curators
M8than. (If something is wrong, @m8than on discord.)
Licensing Information
This release contains content from europarl.
Recursal Waifus (The banner image) are licensed under CC-BY-SA. They do not represent the related websites in any official capacity unless otherwise or announced by the website. You may use them as a banner image. However, you must always link back to the dataset.
Citation Information
@ONLINE{europarl-conversation,
title = {europarl-conversation},
author = {M8than, recursal.ai},
year = {2024},
howpublished = {\url{https://huggingface.co./datasets/recursal/europarl-conversation}},
}
- Downloads last month
- 209