Datasets:

Samoed

/

WikipediaRetrievalMultilingual

like 0

{ "text": "Сердите са подчинени от Римската република през 28 година пр. Хр. от проконсула на Македония Марк Лициний Крас, който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания. През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция Тракия, като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия При управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града." }

{ "text": "През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „Гоце Делчев“, добивни съоръжения за желязна руда на Витоша и за злато в Горубляне и Дървеница, както и десетките известни извънградски вили – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век." }

{ "text": "Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция Дакия Аврелиана, а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – Вътрешна Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия. През втората половина на III век град Рим губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите. Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите Галерий (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено Константин I. Според Петър Патриций той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“." }

{ "text": "Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата „Свети Георги“. От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „Света София“." }

{ "text": "Сердикийският събор от 343 година е свикан в Сердика от западния император Констанс и източния император Констанций II, за да разреши споровете между православни и ариани, събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации. Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във Филипопол." }

{ "text": "Нападенията на визиготите в края на IV век, на хуните в средата на V век и на славяните и аварите от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната източна част. Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император Юстиниан Велики (527 – 565), при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни." }

{ "text": "През пролетта на 809 година, в навечерието на Великден, българският владетел Крум, завръщайки се от набег в долината на Струма, превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на Теофан Изповедник) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“. Падането на Средец обаче изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за славяните на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик. В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар Петър I, по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник Свети Иван Рилски Чудотворец, наречен Българският небесен покровител." }

{ "text": "В края на X век Средец е център на владенията на един от Комитопулите – Арон. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх Дамян. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император Василий II, а по обратния път към Тракия той претърпява тежкото поражение при Траянови врата. Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство Иван Владислав, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император." }

{ "text": "В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на Петър Делян, а за потушаването на бунта тук пристига лично император Михаил IV. След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой печенеги, някои от които вероятно се установяват и в града. През 1059 година в Средец пристига император Исак I Комнин с голяма войска, за да спре напредващите към града унгарци, но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък. В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император Роман IV Диоген." }

{ "text": "Капана е арт-квартал, културно и занаятчийско средище и пешеходна зона в същинския център на Пловдив. Състои се от плетеница от малки еднотипни улички, носещи имената на различните занаяти, които са се практикували в дюкяните по тях. Капана е единствения по рода си „квартал на творческите индустрии“ в България." }

{ "text": "Пловдивските тепета – тепето с часовниковата кула (Сахат тепе или още Данов хълм), тепето на изворите (Бунарджик) и тепето на духовете (Джендем тепе или Младежки хълм), през 1995 г. са обявени за природно-защитени територии. Тепето на духовете има надморска височина (кота терен) 307 m. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина“ и „Дондуковата градина“, които са сред първите паркове в България." }

{ "text": "Едно от любимите места на хората в сърцето на Пловдив – Пеещите фонтани, са с чисто нова визия. Новият облик на Голямото езеро/Пеещите фонтани/ е такъв, че да се доближава максимално до своя някогашен първообраз, но представя и съвсем нов и модерен мултимедиен спектакъл. След падането на мрака фонтаните се осветяват, зазвучава музика и в ритъм с нея водните струи и цветовете се променят. Мелодиите са предимно класическа музика, популярни от миналото български хитове и познати танго мотиви. Част от фонтаните се намират извън големия басейн и през топлите дни са любимо място за игра на децата." }

{ "text": "Пловдив е един от най-значимите икономически центрове на България. Област Пловдив произвежда около 8,0% от брутния вътрешен продукт на страната по данни от 2017 г. През 2015 г. в областта работят над 35 хил. фирми, в които се трудят 281,3 хил. души. Благоприятни фактори за това са централното географско разположение и сравнително добрата инфраструктура. Пловдив има международно летище, интермодален терминал, в близост до града минава автомагистрала „Тракия“, има добре развита система от първокласни пътища и железопътна мрежа. През 1895 г. е основана Пловдивската търговско-промишлена камара. В града действат още Стопанска асоциация – Пловдив, Пловдивска стокова борса, Свободна безмитна зона." }

{ "text": "Традиционно развити са отраслите преработваща промишленост, търговия, транспорт, комуникации и туризъм. От гледна точка на инвестициите с най-голям дял е промишлеността, следвана от търговията. В близост до града е изградена Тракия икономическа зона, една от най-големите индустриални зони в Източна Европа. Сред големите компании в региона са EVN България (енергетика), ПИМК (транспорт), Инса Ойл (горива), Liebherr (машини и оборудване), Магна Пауъртрейн (машини и оборудване), Белла България (храни), Сокотаб (цигари), АББ България (машини и оборудване), Шнайдер Електрик (машини и оборудване), Филкаб, КЦМ (метали), ЕАЗ, Агрия (химическа промишленост), производителят на опаковки Дунапак Родина, производителят на мотокари Балканкар Рекорд, производителят на обувки Флавия, текстилното предприятие Марицатек, стъкларският завод Дружба." }

{ "text": "Пловдив е един от водещите индустриални центрове в България. Областта се нарежда на първо място в страната по брой заети в преработващата промишленост (над 69 хил. през 2014 г.), което свидетелства за силната ѝ промишлена специализация. Промишлеността е с основен принос за инвестициите в пловдивския регион. Пример за това е Тракия икономическа зона, която се откроява като един от най-мащабните икономически проекти в България. Зоната обединява 6 индустриални парка около Пловдив (ИЗ Марица, ИЗ Раковски, ИЗ Куклен, Агроцентър Калояново, Високотехнологичен иновационен парк Тракия и Образователен и високотехнологичен парк Пловдив) с обща площ 10 700 000 м². Привлечени са над 114 инвеститори, който са реализирали инвестиции от над 1 млрд. лв. и са открили повече от 15 хил. работни места." }

{ "text": "Традициите на Област Пловдив в промишлеността датират от десетилетия. Пловдивският Завод за пишещи машини е известен с производството на пишещи машини „Марица“, „Хеброс“, както и ксерографи. През 70-те и 80-те години на XX век, като част от българската компютърна индустрия, в града работят" }

{ "text": "Заводския комплекс „Оптични технологии“ – лазерна апаратура, а неговият наследник „Оптела – Лазерни технологии“ и днес е водещ производител на мощни CO2 индустриални лазерни източници и на двуосни индустриални лазерни системи." }

{ "text": "През 60-те години на XX век в Пловдив се произвеждат автомобили Булгаррено и Булгаралпин. От 1986 г. българо-руското съвместно предприятие „Автоелектроника“ произвежда електронни модули и микропроцесорни системи за автомобили. Авиоремонтен завод „Георги Бенковски“ е специализиран в капитални ремонти и производството на резервни части за летателни апарати и авиационни двигатели. През последните години в предприятието се реновират самолети МиГ-21, МиГ-29, вертолети Eurocopter EC725 Cougar." }

{ "text": "В началото на 16. век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1533 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519 – 1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света." }

{ "text": "По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят художници, писатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка." }

{ "text": "Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618 – 1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове – през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 година избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната." }

{ "text": "През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът за испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701 – 1714). Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения извън Пиренейския полуостров и нанася сериозен удар върху позициите ѝ като европейска сила. По време на войната на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През XVIII век страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстановява и във военно отношение – още при Фелипе V (1700 – 1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата на американските заселници над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение." }

{ "text": "Краят на 18 век преминава под знака на Френската революция. След като крал Луи XVI Бурбон е свален и екзекутиран в началото на 1793 г., Испания става участник в Революционните войни, в които европейските монархии се противопоставят на революционна Франция. Войната поляризира испанското общество, тъй като елитът симпатизира на революцията, но народът мрази и презира франкофоните. Военните действия протичат основно в Пиренеите в северната част на Испания и в Каталония. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 г. страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявява война на Англия и Португалия. Окаяното икономическо положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на сина му Фернандо, но след нашествието на Наполеон трона заема братът на Наполеон Жозеф Бонапарт." }

{ "text": "Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущение. На 2 май 1808 г. в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства във война за независимост (Полуостровната война). Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията. Те успяват да нанесат няколко поражения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение. На Наполеон се противопоставя английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814 г. През 1812 г. на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции." }

{ "text": "Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда до политическа нестабилност, продължила повече от век. Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от затрудненията на метрополията и след 25-годишна война почти всички американски колонии на Испания извоюват независимостта си, с изключение на Куба и Пуерто Рико. През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в метрополията. През 1898 г. след испано-американската война със САЩ Испания губи и Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам." }

{ "text": "Двадесети век не носи мир на Испания – страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923 – 1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените." }

{ "text": "След кървавата Гражданска война в Испания (1936 – 1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява диктатура до смъртта си през 1975. През Втората световна война, въпреки симпатиите към страните от Оста, Испания на Франко остава номинално неутрална. Единствената легална партия до края на управлението на Франко остава Испанската фаланга, основана през 1937 г." }

{ "text": "Линия T1 (Терминал „Меден рудник“ – ул. „Въстаническа“ – бул. „Захари Стоянов“ – ул. „Индустриална“ – бул. „Хр. Ботев“ – ул. „Сан Стефано“ – бул. „Княгиня Мария Луиза“ и обратно)" }

{ "text": "Линия T2 (Терминал „Меден рудник“ – ул. „Петрова нива“ – ул. „Апостол войвода“ – ул. „Индустриална“ – бул. „Демокрация“ – ул. „Хр. Ботев“ и обратно)" }

{ "text": "Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на БДЖ, но първоначално влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморие, която през 1939 г. е заменена с нормална. През 1980-те години пътническото движение до Поморие е преустановено и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници. Също през 1980-те години е открита жп линия от Бургас до Средец." }

{ "text": "Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: Централна, Владимир Павлов, Долно Езерово, Сарафово, Солници и Товарна гара; една разпределителна и една техническа гара с 5 коловоза. Всекидневни жп линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година." }

{ "text": "В Бургас има няколко големи таксиметрови компании: Индикар, Елеганс, Стил, Кепитъл такси, Бургас такси, Еко такси, Орион такси и др." }

{ "text": "Наред с националните печатни медии, които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците Черноморски Фар, който е най-старият регионален вестник в България и има над 100 годишна история, Компас и Бургас, Днес и Утре; седмичниците Десант, Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния." }

{ "text": "Сред локалните радио- и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Канал 0, PT SAT и RN-TV и радиостанциите Радио Мая, Power FM, Радио Гласът на Бургас и Радио Бургас." }

{ "text": "Бургас е главен здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ цялото Южно Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения сега в града са Университетската многопрофилна болница за активно лечение (накратко УМБАЛ „Бургас“) със специализирани кабинети (с над 680 легла), известна в миналото като Окръжна болница; „Специализирана Болница за Активно Лечение на Пневмо-Фтизиатрични заболявания“ (СБАЛПФЗ) – БУРГАС (с над 80 легла), УМБАЛ „Дева Мария“ (с над 130 легла); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла); МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла), Военна болница, няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, очна болница, специализирани стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания, както и други здравни звена. През 2012 година е построена МБАЛ „Черноморска“ в Зона А на ж.к. Меден рудник, впоследствие преименувана на „Бургасмед“." }

{ "text": "През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на Жени Божилова-Патева така наречения Народен университет. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен." }

{ "text": "В долното течение на Дунав е румънският канал Дунав – Черно море, а в делтата на реката – украинският канал." }

{ "text": "Корабоплаването по Дунав продължава през по-голямата част от годината и се прекъсва поради зимните условия само за 1 – 2 месеца. През по-топлите зими е възможно да не прекъсне през цялата година." }

{ "text": "През 1999 г. корабоплаването по реката е затруднено поради разрушаването на три моста в резултат на бомбардировките на Белград от авиацията на НАТО. Разчистването на руслото е завършено до 2002 г." }

{ "text": "Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1700 km2 са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. Опесъчените места са покрити с трева „Стипа“. По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 m и ширина 10 m. Там някои дървета достигат 10 m височина." }

{ "text": "Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове влечуги. Единствено в резервата Сребърна гнезди световно застрашеният вид птица – къдроглав пеликан." }

{ "text": "В древногръцката митология Дунав, под името Истър, е сред 25-те големи реки, синове на Океан и Тетида. В мита за аргонавтите на връщане от Колхида те се изкачват по течението на Истър и излизат по несъществуващ в действителност ръкав на реката в Адриатическо море." }

{ "text": "На река Дунав е посветен известният валс на австрийския композитор Йохан Щраус „На хубавия син Дунав“ (An der schönen, blauen Donau)." }

{ "text": "„Дунавски вълни“ () е валс от румънския композитор от сръбски произход Йосиф Иванович (1845 – 1902). Йозеф Завинул пише симфонията „Истории на Дунав“, изпълнена за първи път през 1993 г. на фестивала „Антон Брукнер“ в Линц." }

{ "text": "В литовските народни песни Дунав (Dunojus, Dunojėlis) се споменава по-често, отколкото най-дългата литовска река Неман." }

{ "text": "Първите европейци, достигнали бреговете на Канада, е предвожданият от Лейф Ериксон норвежки екипаж, който достига до остров Бафинова земя и след това до Лабрадор през 1000 година. Ериксон нарича новооткритите земи Винланд, но след неуспешен опит да създаде постоянна колония, се завръща в Исландия. За следващите пет века няма исторически данни Канада да е била достигана от други европейци. Едва през 1497 г. италианският мореплавател Джовани Кабото, тогава служещ под английски флаг, достига до атлантическото крайбрежие на Канада. Между 1498 и 1521 г. португалски и баски моряци създават по протежението на атлантическото крайбрежие временни лагери, които използват по време на сезонния риболов. През 1534 г. по поръчка на Франция Жак Картие описва и картографира залива Свети Лаврентий и бреговете на река Свети Лаврентий. Френският мореплавател Самюел дьо Шамплен пристига в Канада през 1603 г. и създава първите европейски колонии – Порт Роял (1605 г.) и Квебек (1608 г.). Първите преселници от Франция се заселват по поречието на Свети Лаврентий, в сегашните крайморски провинции Ню Брънзуик, Нова Скотия и Остров Принц Едуард и създават селища на територията на сегашните американски щати Мейн, Върмонт и Ню Хемпшир. От друга страна търговците на кожи и католическите мисионери изучават Големите езера, залива Хъдсън, спускат се по течението на Мисисипи и достигат чак до територията на сегашна Луизиана. Избухналите в средата на 17 век Френско-ирокезки войни (известни още като Боброви войни) поставят край на сравнително спокойното съществуване между заселници и местни." }

{ "text": "Около 1610 г. англичаните основават първите рибарски селища в Нюфаундленд, а след това на юг създават Тринадесетте колонии. Между 1689 и 1763 г. избухват общо четири колониални войни между Франция и Англия. С Договора от Утрехт (1713) континенталната част на Нова Скотия минава под британски контрол; Парижкият договор от 1763 г. слага край на Седемгодишната война между двете кралства и установява пълен британски контрол над Канада и по-голямата част от Нова Франция. С Кралската декларация от 1763 г. провинция Квебек е извадена от състава на Нова Франция и става самостоятелна част от Канада, а към Нова Скотия е анексиран остров Кейп Бретон. През 1769 г. остров Свети Джон (сега остров Принц Едуард) става отделна колония. За да избегне възможни конфликти в Квебек, британската власт приема през 1774 г. Закона за Квебек, според който територията на провинцията се разширява до Големите езера и долината на река Охайо. С този закон се възстановяват официалният статут на френския език, правото да се изповядва католицизма и френското гражданско право. Тези реформи пораждат значително недоволство сред англоезичното мнозинство на Тринадесетте колонии и се считат като една от основните предпоставки за избухването на Американската революция." }

{ "text": "Парижкият договор от 1783 г. официално признава американската независимост и отстъпва всички територии на юг от Големите езера на Съединените американски щати. Около 50 000 верни на британската корона лоялисти бягат от Щатите в Канада. Ню Брънзуик е отделен от Нова Скотия, а провинция Квебек е разделена на две части – Долна Канада (съвременната провинция Квебек) и Горна Канада (сегашната провинция Онтарио). В Горна Канада се заселват голяма част от британските лоялисти. Горна и Долна Канада се оказват основният фронт по време на Войната от 1812 между САЩ и Британската империя. С края на войната към Канада започва масирана имиграция от Великобритания и Ирландия. Между 1825 и 1846 г. в Канада пристигат 626 628 имигранти от Европа." }

{ "text": "Въстанията от 1837 г. избухват основно поради липсата на отговорно правителство, което реално да управлява в полза на жителите на Доминиона Канада. В Доклада Дърам се препоръчва създаването на отговорно правителство и да се предприемат действия в посока пълната асимилация на френскоговорещите канадци в англоезичното общество. Със Закона за обединение от 1840 г. двете Канади са обединени в една провинция. През 1849 г. е създадено отговорно правителство, което да управлява всички британски северноамерикански провинции. С подписването на Орегонското споразумение от 1846 г. се решава пограничният въпрос с американската територия Орегон и се прокарва граница по протежението на 49-ия паралел в посока запад. Това позволява създаването на колонии в Британска Колумбия и на остров Ванкувър. Териториалната експанзия продължава с експедиции на север и анексирането на днешния канадски Арктически регион и Земя Рупърт, която включва значителна част от северните територии на повечето съвременни провинции." }

{ "text": "След поредица от конституционални обсъждания на 1 юли 1867 г. е приет Конституционалният акт, чрез който се създава конфедерацията Доминион Канада, съставен от провинциите Онтарио, Квебек, Нова Скотия и Ню Брънзуик. Земята Рупърт и Северозападната Територия са обединени в Северозападните територии, а през юли 1870 г. е създадена провинцията Манитоба. През 1866 г. Британска Колумбия и остров Ванкувър се обединяват в обща територия и през 1871 г. стават част от Канадската конфедерация. Две години по-късно това прави и Остров Принц Едуард. Първият министър-председател на новосъздадената Канадска конфедерация, Джон А. Макдоналд, приема редица закони, които да защитят и стимулират развитието на производството и търговията в Канада." }

{ "text": "С построяването на три трансконтинентални железопътни линии (включително и Канадската тихоокеанска линия) западните части на страната стават далеч по-достъпни за заселниците, а приетият през 1872 г. поземлен закон за прериите цели да стимулира заселването на обширните степни райони. През 1898 г., малко след началото на Златната треска в Клондайк, канадското правителство създава територията Юкон. На 23 май 1873 г. е създадена Северозападната конна полиция, чиято основна цел е да поддържа реда в най-новите територии на Канада; през 1920 г. това полицейско формирование се превръща в съвременната Кралска канадска конна полиция или просто канадската полиция. По време на управлението на правителството на либерала Уилфрид Лори Албърта и Саскачеван са официално признати за провинции и през 1905 г. влизат в състава на Канадската конфедерация." }

{ "text": "Включването на Великобритания в Първата световна война на страната на Антантата въвлича и Канада във военния конфликт, защото по това време военната ѝ политика все още е под прекия контрол на Британската империя. Доброволците, изпратени на Западния фронт, формират Канадския военен корпус, който изиграва важна роля в редица битки и в частност в Битката при Вими. От около 625 хиляди канадци, участвали във войната, приблизително 60 хиляди намират смъртта си и още 173 хиляди са ранени. През 1919 г., независимо от Великобритания, Канада става член на Обществото на народите. С Уестминстърския статут от 11 декември 1931 г. Канада получава независимостта си от Обединеното кралство. По времето на Голямата депресия Канада се оказва в тежко икономическо положение, сходно на това в САЩ." }

{ "text": "Канада участва във Втората световна война със собствени военни части, необвързани с английската корона. Правителството на либерала Уилям Лайон Макензи Кинг обявява война на Нацистка Германия на 10 септември 1939 г., три дни след включването на Великобритания в конфликта. Първите канадски военни части пристигат в Европа през декември 1939 г. До края на военните действия Канада мобилизира милион и 140 хиляди души, но изпраща като военна помощ по-малко от половината. Канадските части имат съществено участие в Битката за Диеп, Операция Аваланч, Операция Нептун, Операция Овърлорд и Битката за Шелда. В Канада временно се разполагат нидерландското правителство и кралската фамилия в изгнание; страната изиграва важна роля в освобождаването на Бенелюкс от нацистката окупация. По време на войната канадската икономика изживява разцвет благодарение на производството на военна техника, която се изпраща в Европа, Азия и Съветския съюз. Въпреки няколкото вътрешни сътресения, в края на Втората световна война Канада се оказва на страната на победителите, а икономическото ѝ благосъстояние е второто най-добро в световен мащаб." }

{ "text": "Нюфаундленд (сега Нюфаундленд и Лабрадор) става част от Канада през 1949 г. Следвоенният икономически разцвет, съчетан с умелата политика на редица либерални правителства, спомагат за формирането на канадското самосъзнание. През 1965 г. е приет сегашният официален флаг на страната, лесно разпознаваем с червеното кленово листо в центъра му. През 1969 г. Канада става двуезична – английският и френският получават еднакъв статут, а през 1971 г. страната официално приема мултикултурализма като определящ обществото ѝ. Предприемат се множество социални промени, сред които общодостъпна безплатна здравна система, канадската пенсионна програма и системата за студентски заеми. След редица обсъждания през 1982 г. действащата дотогава британска конституция е изместена от канадската Харта за права и свободи. През 1999 г. Нунавут става третата канадска територия." }

{ "text": "Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море." }

{ "text": "Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава." }

{ "text": "Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм." }

{ "text": "Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден." }

{ "text": "По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС." }

{ "text": "Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат." }

{ "text": "Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците." }

{ "text": "От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България." }

{ "text": "Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:" }

{ "text": "Африка е най-горещият континент. Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пясъчна пустиня в света – Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големия полупустинен регион в света – Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата." }

{ "text": "Валежите в Африка са разпределени много неравномерно. Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари." }

{ "text": "В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат." }

{ "text": "Флората и фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека." }

{ "text": "Планинският климат, различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването на континента едновременно на екваториални гори, савани, полупустини и пустини." }

{ "text": "Експлоатират се големите находища на нефт и газ в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на желязна руди в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища, злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Конго-Заирската котловина, на фосфорити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните." }

{ "text": "Африка има над 3000 резервата, със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка." }

{ "text": "Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31 % от пасищата в Африка и 19 % от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90 % от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90 % от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65 % от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата." }

{ "text": "Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски." }

{ "text": "Смята се, че заболяването засяга главно когнитивните (познавателните) способности, но обикновено допринася и за хронични поведенчески и емоционални проблеми. Хората с шизофрения са с по-голяма вероятност да имат и допълнителни (коморбидни) (съпътстващи) състояния, в това число голяма депресия и тревожни разстройства. Вероятността от развиване на злоупотреба с психоактивни вещества е почти 50%. Болните често са обременени и от социални проблеми като безработица, бедност и бездомност. Средната очаквана продължителност на живот на хората с шизофрения е с 12 до 15 години по-малко, отколкото при хората, които не страдат от заболяването, в резултат на увеличени проблеми с физическото здраве и на по-високия процент на случаите на самоубийство (около 5%)." }

{ "text": "Болният от шизофрения може да получава халюцинации (най-често съобщавани са чуване на гласове), налудности (често фантасмагорични по характер или свързани с чувство за преследване) и дезорганизираност на говора и мисленето. Последното може да варира от загубване на нишката на мисълта до изразяване на изречения, които са само бегло свързани по смисъл или до пълна смислова несвързаност, позната още като „словесна салата“, в по-тежките случаи. Социалната изолация, занемаряването на облеклото и личната хигиена, загубата на мотивация и способност за преценка са обичайни явления при шизофрения." }

{ "text": "Обикновено се наблюдава модел на емоционална затрудненост, например липса на адекватни емоционални реакции. Шизофренията често се свързва и с нарушение в социалната когниция, както и със симптоми на параноя, а често се наблюдават и прояви на социална изолация. Обикновено болният изпитва затруднения с работната и дългосрочната памет, вниманието, изпълнителните функции на паметта и скоростта на осмисляне на информацията. При един не толкова често срещан подтип болният може да демонстрира продължителна липса на говор, да застива неподвижно в причудливи пози или да показва безпричинно раздразнение. Всички тези прояви са признаци на кататония." }

{ "text": "Късната юношеска и ранната зряла възраст са върхови периоди за началната проява на шизофрения, критични години при подрастващите за тяхното социално и професионално развитие. При 40% от мъжете и 23% от жените, диагностицирани с шизофрения, първоначалната проява на заболяването е била преди 19-годишна възраст. В последно време се полагат много усилия да се сведе до минимум свързаното с шизофренията нарушение в развитието чрез идентифициране и лечение в продормалната фаза (преди първата проява) на заболяването, което може да се установи до 30 месеца преди първата проява на симптомите. Хората, които впоследствие развият шизофрения, може да имат преходни или самоограничаващи се психотични симптоми, както и неспецифични симптоми на социално отдръпване, раздразнителност, дисфория и непохватност в продормалната фаза." }

{ "text": "Според съвременните класификации шизофренията най-общо бива параноидна, кататонна, хебефренна и обикновена. Най-често срещана е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите може да проявят агресия като форма на самозащита. Може също да имат слухови и визуални халюцинации." }

{ "text": "Нито един от признаците обаче сам по себе си не е причина за поставяне на диагноза на шизофрения. Всеки от тези признаци може да се проявява и при други медицински и психиатрични синдроми. Съгласно съвременната класификация на психозите, за да се постави диагноза, тези симптоми трябва да са били демонстрирани в продължение на поне един месец през период от най-малко шест месеца на нарушеното функциониране." }

{ "text": "В началото на ХХ в. психиатърът Курт Шнайдер посочва формите на психотични симптоми, които по негово мнение разграничават шизофренията от други психотични разстройства. Тези симптоми се наричат симптоми от първи ранг или симптоми от първи ранг на Шнайдер. Те включват налудни убеждения на болния, че е контролиран от някаква външна сила, убеденост, че някой насажда или изважда мисли от съзнанието му, убеденост, че мислите му се излъчват и предават на други хора и слухови халюцинации, при които болният чува гласове, които коментират мислите или действията му или които провеждат разговори с други халюцинирани гласове. Въпреки че приносът им в съвременните диагностични критерии е значителен, чувствителността на тестването на симптомите от първи ранг остава под въпрос. Един преглед на диагностичните проучвания, правени между 1970 г. и 2005 г., установява, че тези проучвания не могат нито да потвърдят, нито да отхвърлят твърденията на Шнайдер и заключава, че симптомите от първи ранг следва да не бъдат особено изтъквани при бъдещи промени на диагностичните системи." }

{ "text": "Шизофренията често бива описвана по отношение на позитивните и негативните (или дефицит) симптоми на заболяването. Позитивни са тези симптоми, които повечето хора обикновено не изпитват, но са налице при хората с шизофрения. Те може да включват налудности, дезорганизирани мисли и говор и тактилни, слухови, визуални, обонятелни и вкусови халюцинации, които обикновено се считат за прояви на психоза. Освен това халюцинациите са характерно свързани със съдържанието на темата на налудността. Позитивните симптоми обикновено се повлияват добре от медикаментозно лечение." }

{ "text": "Негативните симптоми представляват дефицити на нормални емоционални реакции или на други мисловни процеси и не се поддават толкова добре на медикаментозно лечение. Тези симптоми често включват притъпен или изравнен афект и емоции, бедност на речта (алогия), неспособност да се изпита удоволствие (анхедония), липса на желание за създаване на социални връзки (десоциализация) и липса на мотивация (аволиция). Изследванията заключават, че негативните симптоми допринасят в по-голяма степен за незадоволително качество на живота, функционална неспособност и превръщане на болния в бреме за околните, отколкото позитивните симптоми. Хората с изразени негативни симптоми често са имали история на лоша преценка преди първоначалната проява на заболяването и реакцията към медикаментозно лечение често е ограничена." }

{ "text": "През 1875 г. Египет успява да избегне банкрут едва след като Исмаил паша продава държавния дял от акциите в канала на британското правителство. Тежкото финансово положение на страната след три години довежда до акредитирането на френски и британски пратеници ревизори към правителството, които „притежавайки финансовата власт и подкрепени от акционерите на канала, упражняват реалната власт.“ Европейците придобиват все по-голямо влияние и се радват на големи привилегии в сравнение с местното население. Допълнителни несгоди като епидемии по добитъка през 1880-те, наводнения и войни влошават още повече икономиката и увеличават зависимостта на Египет от чуждестранни заеми." }

{ "text": "Владетелите от династията на Мохамед Али управляват Египет като квази независима държава, васал на Османската империя, но към края на управлението им чуждестранната намеса силно нараства. Например през 1879 г. под британско влияние султанът заменя Исмаил паша с Тефик паша. Египтяните ненавиждат все по-нарастващото европейско влияние в търговията и вътрешните работи. Ситуацията се утежнява от лошото управление на Тефик и ширещата се корупция." }

{ "text": "След 1879 г. недоволството на местното население води до първите националистически прояви, като най-изявената фигура сред бунтовниците е Ахмед Араби паша, който ръководи въстание срещу Тефик през 1882 г. Опасявайки се от загубване на контрола си, Великобритания обстрелва Александрия от военни кораби и това дава начало на Англо-египетската война. Фердинанд дьо Лесепс на борда на един от френските кораби се опитва да се противопостави на адмирал Хаскинс, но англичаните дебаркират в Исмаилия през август и занапред, независимо от протестите на французите, контролът над Египет е в английски ръце. Египетската армия е разбита в битката при Тел ел-Кебир през септември. В резултат от загубата на войната между 1883 и 1914 г. Египет се управлява от английски дипломатически агент и главен консул и става де факто английски протекторат. Франция получава като компенсация Тунис." }

{ "text": "На 5 ноември 1914 Египет е официално обявен за британски протекторат като ответна реакция на Великобритания на решението на Османската империя да влезе в Първата световна война на страната на Централните сили." }

{ "text": "С тази промяна държавата става султанат Египет, начело със султан, за да се подчертае прекъсването на положението на сюзеренитет с Османската империя. Хедивът Абас II е свален и първи султан става неговият чичо Хюсеин Камил, син на Исмаил паша. По време на войната британците всячески използват Египет: изкупуват памук на безценица, реквизират фураж, мобилизират стотици хиляди египтяни в помощни военни части, използват страната като гарнизон за британски и австралийски части. Държавата от 1914 просъществува до официалното провъзгласяване на независимост след осем години." }

{ "text": "След приключването на войната Саад Заглул и партията му застават начело на националистите и постигат мнозинство в Законодателното събрание. Специална делегация поставя пред британския губернатор искане за независимост, в резултат на което водачите и са хвърлени в затвора. На 8 март 1919 те са изпратени на заточение в Малта, което запалва искрата на истинска революция. Нейният основен инструмент е гражданското неподчинение на британската окупация. Център на събитията са Кайро и Александрия, където стачкуват студенти и юристи. Спират пощата и телеграфът, трамвайното и железопътното движение. В крайна сметка на 22 февруари 1922 Великобритания прокламира едностранно независимостта на Египет, а през 1923 г. е приета нова конституция." }

{ "text": "Управляващият в това време султан Фуад I (брат на Хюсеин Камил) става първият съвременен крал на Египет." }

{ "text": "Според конституцията новото кралство Египет е номинално независима конституционна монархия, но въпреки това британците запазват контрола си върху външните работи, комуникациите, войските и англо-египетски Судан. Саад Заглул става министър-председател на Египет, след като неговата националистическа партия Уафд получава голямо болшинство на изборите през 1924 г. През 1936 е сключен англо-египетски договор, според който Египет става напълно независима държава, но британските войски остават в зоната на Суецкия канал още 20 години, до 1956." }

{ "text": "По време на Втората световна война през лятото и есента на 1942 г. в Северноафриканската кампания играе важна роля град Аламейн. Тук се водят две значителни битки за надмощие в Северна Африка и главно за надмощие в Киренайка." }

{ "text": "Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. През 2020 г. в Албания мюсюлманите са 59%, християните общо са 17%, нерелигиозни са 9%, неопределили са се 15% ." }

{ "text": "След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици." }

{ "text": "На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба. Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика." }

{ "text": "Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания „Дружество Преспа“, Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество „Гора“ от Кукъс, дружество „Мир“ от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище." }

{ "text": "В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора." }

{ "text": "Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) – главно християни;" }

{ "text": "Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други." }

{ "text": "Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия." }

{ "text": "Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища." }

{ "text": "Дори градове и държави извън централна Италия също са забележителни със своите търговски републики, особено република Венеция. Въпреки че на практика те са олигархични и имат малка прилика с модерната демокрация, те наистина притежават демократични характеристики и полагат усилия за общностите си, с форми на участие в управлението и вяра в свободата. Относителната политическа свобода, на която се радват жителите, е благоприятна за научен и художествен напредък. Освен това позицията на италиански градове като Венеция като големи търговски средища ги превръща в интелектуален кръстопът. Търговците носят със себе си идеи от далечни краища на света, особено от Леванта. Венеция е вратата на Европа за търговия с Изтока и производител на фино стъкло, докато Флоренция е столица на текстила. Богатството, което носи подобен бизнес означава, че могат да бъдат възлагани големи публични и частни поръчки и че хората имат повече свободно време за учене." }